— О, Хайръм, какво ще правим? — печално попита Ан, обвила с ръце врата му. — Ако Янси наистина е накарал хората си да те следят, той трябва да е узнал за плановете ти и така никога няма да ти се отдаде случай да го убиеш! А що се отнася до Том… — Тя прехапа устни. — Струва ми се, че той подозира нещо. Наблюдава ме, когато мисли, че не го гледам и ме разпитва за всичко, което правя. Мразя го! Не мога да чакам, докато умре!
Близо до тях се разнесе тих, приглушен звук и Хайръм се вкамени и се заслуша напрегнато.
— О, боже! — тихо прошепна Ан. — Сигурен ли си, че не са те проследили?
Хайръм кимна напрегнато.
— А ти? — сковано попита той.
— Том си почиваше в стаята си, когато излязох. Вероятно даже не е забелязал, че съм излязла от къщата.
— Сигурна ли си? Току-що каза, че напоследък те наблюдавал.
— Казвам ти, че бях предпазлива!
Звукът обаче ги беше стреснал и те лежаха вцепенени и с обтегнати нерви и се мъчеха да чуят нещо. До тях достигаше само нощният хор на насекомите. Минутите минаваха в бавна агония и тъй като нищо повече не се случи, Ан въздъхна с облекчение и нетърпеливо се размърда. Независимо че всичко изглеждаше нормално, Хайръм беше неспокоен и като се отдръпна тихо от Ан, той се изправи в мрака. Хладният въздух не донасяше никакъв звук, различен от обичайните и постепенно той се отпусна.
След няколко секунди той помогна на Ан да се изправи и отстрани няколко сламки сено от косата й.
— Може би е време да се заемем с твоя съпруг — подхвърли внимателно той. — Ако той умре, поне едната от пречките, които стоят пред нас, ще бъде премахната.
Ан лъчезарно се усмихна и сините й очи заблестяха.
— О, Хайръм, надявах се да кажеш нещо подобно! Как ще го извършим? И кога? Моля те, моля те, направи го по-скоро!
Той се смръщи.
— Колкото може по-скоро, но не забравяй, че напоследък съм доста затруднен. Не съм свободен да се движа където си поискам, както беше преди, а и трябва да изглежда като нещастен случай — не можем да си позволим Янси да се усъмни повече, отколкото в момента.
Ан кимна и в следващите няколко минути те обсъждаха положението, а после трябваше да се разделят.
Нямаше и пет минути, откакто Хайръм се беше прибрал в къщата си и Хуан Мендоса, оставил на Роджерио Дюран да продължи наблюдението, вече стоеше пред Янси в малката sala в хасиендата и правеше отчета си.
— Той се срещна с русата жена в големия обор, точно до оградите за конете. Не я видях да пристига — тя вече беше вътре и го чакаше. — Въртейки смутено голямото си сомбреро в ръце, Хуан продължи откровено: — Сеньор, мисля, че скоро ще стане доста напечено. Мъжът на русата жена също беше там и видя и чу всичко.
— Какво? — извика изненадан Янси. — Том Шелдрейк е бил там?
— Si, сеньор! Най-напред не го забелязах, но той се бе скрил в бараката, която е до обора и аз го открих едва когато реших да се приближа, за да чувам по-ясно какво си говорят двамата. Беше долепил лицето си към една от пролуките между дъските.
— Той видя ли те? — остро попита Янси.
На младото лице на Хуан се изписа усмивка, а черните му очи игриво проблеснаха.
— Не, сеньор. Бях muy внимателен! — После усмивката му изчезна и той запита: — Нали не е добре, че мъжът на русата жена знае какво прави тя?
— Не, по дяволите, не! — енергично отвърна Янси. Няколко секунди той остана загледан намръщено в пода, а после мрачно добави: — Е, тази вечер не мога нищо да направя, но ми се струва, че е дошло времето да разчистим това змийско гнездо! Добра работа сте свършили — много съм доволен от всички ви — усмихна се той на Хуан. — Нека Диего и Гил сменят теб и Роджерио и си отидете в къщи за през нощта.
Хуан излезе и Янси закрачи из малката sala със сбърчено в размисъл чело. Положението никак не му харесваше, а новината, че Том е следил Ан и Хайръм, определено го правеше неспокоен.
Тъкмо тогава вратата на залата се отвори и влезе Сара.
— Какво не е наред? — попита тя, забелязала намръщеното му лице. — Изглеждаш така, сякаш ти се иска да удушиш някого.
Янси унило присви устни, облегна се на бюрото и я придърпа към себе си. Целуна устните й, обърнати към него и прошепна:
— О, това беше преди да дойдеш в стаята. Сега далеч повече ми се иска да правя любов с прекрасната си съпруга.
Сара се усмихна срамежливо и се притисна към високото му, топло тяло. Отвърна на целувката му и спокойно каза: