— Можеш да го направиш веднага щом ми кажеш защо се беше намръщил така сурово.
Гримаса се изписа на лицето му, но я задържа в ръцете си и бързо й разказа за смущаващия доклад на Хуан.
— Том знае за тях? — зяпна от учудване Сара. — Той ги следи, така ли? Колко ужасно! Какво ще правиш?
Той я пусна, пресегна се и взе една хартия от бюрото.
— Това пристигна днес — поясни той като й я подаде. — Струва ми се, че е частично разрешение на въпроса.
Сара бързо прочете писмото. Когато свърши, погледна към Янси и попита:
— От колко време си го решил? Трябва да си писал преди седмици на твоя приятел, за да получиш сега отговор.
Янси кимна.
— Писах на Джон в деня след инцидента с бика. Тъкмо очаквах отговор от него.
Сара отново прегледа писмото.
— Калифорния — замислено произнесе тя. — Да, това е добре. Достатъчно е далече от тук, а вероятно работата и парите ще се сторят подходящи на Хайръм. — Тя хвърли поглед към Янси. — Знаеш, че това няма да му хареса. Може да откаже да приеме.
— Може… но ако го направи, просто ще му обясня, че нямам намерение да го задържа на работа при мен. Или работата в Калифорния, или нищо. Хайръм е умен човек. Мисля че ще приеме, особено когато му кажа, че съм написал писма до местния шериф и до адвокатите ми, тук и в Мексико, в които обяснявам, че ако умра внезапно, Хайръм Бърнел трябва да бъде разпитан подробно къде е бил по това време.
По лицето на Сара премина облак и тя силно го прегърна.
— О, Янси! Не споменавай за смърт — не мога да го понеса!
— Няма да умра, скъпа, поне не много скоро — спокойно отвърна той и я притисна в прегръдките си. — Смятам да съм тук когато се ражда нашето бебе, а и другите, с които се надявам да бъдем дарени! Както и когато се раждат техните деца! И децата на децата им! Дълги години няма да се отървеш от мен!
Те се целунаха нежно и дълго време в залата не се чу разговор. В края на краищата обаче неприятната тема трябваше да бъде обсъдена.
— Какво ще правим с Ан и Том? — попита Сара, облягайки глава на гърдите му. — Решил ли си какво ще правим с тях?
Янси кимна с глава.
— Стигнах до извода, че Шелдрейкови също могат да се справят и без нас! Трябваше ми малко време, за да се сетя, но идеята изведнъж ме осени. Притежавам малко ранчо, точно до Сан Антонио, което принадлежеше на една моя възрастна леля. В миналото от време на време се чудех какво да правя с него, а сега ми хрумна, че то е много подходящо за Ан и Том. Хасиендата трябва да е в добро състояние и има няколкостотин акра земя. Том може да отглежда добитък или коне или да прави каквото реши. — Янси се засмя. — А за да съм сигурен, че никога няма да прекрачат отново прага на къщата ми, ще дам на Том достатъчно пари назаем, така че двамата с Ан да живеят комфортно в Ранчо Доминго до края на живота си. Къщата не е много голяма, но доколкото си спомням, е просторна и приятна. Том няма да достигне даже една десета от предишното си богатство, но сам ще си е господар и няма да дължи на мен храната в стомаха си и ризата на гърба си!
— Каква чудесна идея! — възкликна радостно Сара. — А може би когато Хайръм ще е заминал за Калифорния и Том няма да е зависим повече от твоята щедрост, Ан ще осъзнае, че той в края на краищата не е чак толкова лош съпруг!
— Да, на куково лято — погледна я насмешливо Янси.
Сара се намръщи.
— Е, нищо не се знае… Само се надявам всички да са доволни от това, което правиш за тях!
„Доволни“ не е точната дума, която Янси би използвал, за да опише разнообразните реакции на обектите на щедростта му. Хайръм открито се навъси, но осъзнавайки че е разкрит, нямаше друг изход освен да приеме предложението за работа в ранчото в Калифорния и да вземе парите за път, които Янси му даде.
— Искам до утре сутринта — рано сутринта — да си заминал — с равен глас произнесе Янси и хвърли няколко златни монети върху бюрото си. — Тук няма работа за теб и колкото по-бързо стигнеш в ранчото на Джон Уестлънд край Чико, толкова по-скоро ще започнеш да градиш собственото си бъдеще.
— Мислите се за дяволски умен, а? — гневно изскърца със зъби Хайръм със свити устни.
— Само когато държа коз в ръката си! И запомни — ако нещо ми се случи, шерифът силно ще се заинтересува от теб. А колкото до това да се ожениш за скърбящата ми вдовица — забрави го! Тя знае много добре що за стока си! — мрачно се усмихна Янси. — Ако умра, моли се шерифът да те открие преди да те е намерила Сара!
Хайръм грабна златото и излетя от стаята, а Янси повдигна рамене. Сега бяха на ред Шелдрейкови. След много размисъл и обсъждане със Сара, беше решено той да се види с Том насаме. Нямаше никакво намерение да позволи Ан да направи бог знае каква сцена и да го отклони от целта му, докато обяснява на съпруга й какво му предлага.