— Por Dios! — извика той. — Какво става, по дяволите? Какво правиш?
Том го погледна с налудничав поглед през отблясъците на огъня и изразът на кафявите му очи накара кожата на Янси да настръхне.
— О, съжалявам — каза разкаяно Том. — Надявах се, че съм те ударил достатъчно силно, така че да не страдаш много. В края на краищата ти беше толкова добър с мен. — Той въздъхна. — Наистина съжалявам за това, но едно малко ранчо до Сан Антонио просто не оправя нещата, нали виждаш — сега когато мога да имам дел Сол и изобилието от сребро в мините ти. — Забравил за миг за разгарящия се огън близо до краката му, Том спокойно продължи. — Всъщност взех идеята от Хайръм — знаеш ли, че той мислеше да те убие и да се ожени за вдовицата ти? И естествено той и тази кучка жена ми възнамеряваха да убият и мен. Аз ги разкрих една нощ в дел Сол как го обсъждаха. Мислеха се за дяволски умни. Но аз излязох по-умен от тях! — Той се изсмя зловещо и ужасяващият звук накара Янси да осъзнае, че е във властта на един луд и да започне внимателно да изпробва здравината на въжетата, с които беше вързан. — Това няма да ти помогне — каза Том, който го наблюдаваше. — Вързал съм те много здраво… Естествено, не трябваше да се тревожа за Хайръм. — Той отново се изсмя. — Нито пък за милата ми съпруга.
При тези думи Янси повдигна глава.
— Какво имаш предвид, по дяволите! Къде е Ан?
Том се усмихна и погледна нагоре.
— Моята скъпа, скъпа съпруга е там горе — в края на краищата няма никакъв смисъл да се отърва от теб и да остана обвързан с тази малка уличница! Освен това — не спираше да приказва той — тя заслужава да умре! Да планира с любовника си да ме убие! Каква идея само!
— Защо уби Хайръм? — попита Янси, надявайки се да го разсее и да спечели време. — Той щеше да си тръгне утре сутринта.
Том разсеяно поглади брадичката си.
— Копелето мислеше да ме убие и това е достатъчно основание аз да му видя сметката, а и не забравяй, че се радваше на благоволението на жена ми. Можеш ли да ме обвиниш за това, което извърших? — Той погледна укорително Янси. — Нали разбираш, че ти ускори нещата? Ти си виновен. Ако не беше решил да се отървеш от нас, кой знае колко дълго още щеше да живееш. Щом обаче Хайръм получи заповед да напусне и ти даде да се разбере, че двамата с Ан също ще бъдем изхвърлени от къщата, нещата се промениха!
— Какво? — извика недоверчиво Янси. — Струваше ми се, че съм доста щедър към вас.
— О, наистина беше, мое мило момче! Много щедър. Но твоята щедрост бледнее, когато я сравня с огромното ти богатство. Защо трябва да отида в Доминго, когато мога да имам всичко — щом разбира се оженя за твоята вдовица. — Том изглеждаше много доволен. — Сара май си пада по възрастни мъже, а? Нали се омъжи за Сам! Когато двамата с Хайръм ви няма, не мисля че ще ми е много трудно да я убедя да се омъжи за мен. В края на краищата и аз ще съм скърбящ вдовец — само си помисли как хубаво можем да се утешаваме един друг!
Янси стисна зъби и като се възползва от сянката, която скриваше по-голямата част от тялото му от погледа на Том, отчаяно започна да придвижва пръстите си сантиметър по сантиметър към ножа, скрит в ботуша му. Бдителният му поглед се местеше между Том и горящия огън.
— Излиза, че всичко това си го замислил ти — сухо отбеляза той.
— Е, всъщност не мога да си присвоя целия план — казах ти, че Хайръм и Ан първи излязоха с тази идея. Аз просто я изгладих и я нагодих към моите нужди. — Той хвърли поглед към неподвижното тяло на Хайръм. — Знаеш ли, убих го с удоволствие. О, като стана дума за това — ами мъжете, които го следяха? Ще те зарадвам като ти кажа, че не съм ги убил; някой ще ги намери след известно време вързани в къщата на Хайръм — бях достатъчно предпазлив и не им дадох възможност да ме видят и това ще бъде още една загадка за останалите.
Изведнъж нещо проблесна в съзнанието на Янси.
— Ръката ти — бавно каза той. — Ти я движиш, нали?
Том лукаво се усмихна.
— О, да. От известно време я движа, но беше толкова удобно всички да ме смятат за сакат. Когато си сакат, хората се отнасят с теб по друг начин — мислят, че си безопасен. — Той погледна нагоре към плевнята. — Това накара жена ми да стане непредпазлива и ми позволи да следя нея и любовника й когато ми изнасяше. Знаех за всичко, което планираха! Всичко! Бяха такива глупаци! Да действат така, сякаш неподвижната ръка ме правеше някакъв едва кретащ идиот! Напоследък беше станала доста безочлива и истинските й чувства прекалено личаха. Но накрая аз я изиграх! — сви устни Том. — Тя и сестра й си мислеха, че могат да ме манипулират както си искат. Е, показах на Маргарет колко грешеше, а сега доказах на Ан, че не съм малкото домашно кученце, за което ме смяташе!