— Маргарет ли? — каза предпазливо Янси, а изразът на лицето му беше учуден. — Какво си показал на Маргарет?
Във въздуха с мирис на пушек се разнесе смразяващ кръвта смях.
— Е, глупавата малка кучка мислеше, че може да ме накара да се разведа с Ан и да се оженя за нея! — кисело отвърна той. — Знаеше, че искам да стана съдия и се опитваше да ме убеди, че скандалът няма да ми попречи. Глупава уличница! Като че ли изобщо можех да бъда избран за съдия след като извърша такова скандално нещо! Да се разведа с жена си, за да се оженя за сестра й, която ще се разведе със съпруга си, за да се омъжи за мен! Това беше абсурдно! Даже за миг не трябваше да се допуска, че е възможно! Опитах се да й обясня всичко това, но тя не искаше и да чуе! — той се обърна към огъня и хвърли в пламъците няколко съчки. — Беше толкова красива — продължи той безстрастно. — Никога не съм срещал такава жена в живота си и тя напълно ме омагьоса. Бях луд по нея, макар че подозирах, че иска само парите ми. — Той отново погледна към Янси. — В онези дни бях доста по-богат от Сам, може би по-богат и от теб! Живеех много по-охолно от баща ти и бях доста по-активен в обществото. Затова може би Маргарет беше решила, че ще бъда по-добра партия, даже и да трябваше да предизвика ужасен скандал, за да получи това, което иска. Беше решена да не допусне нищо да се изпречи на пътя й. И аз не позволих нищо да се изпречи на моя — отново се изсмя той. — Когато си даде сметка, че няма да се съглася с плановете й, тя ме заплаши да каже на Сам, че носи мое дете и да предизвика скандал просто за да ми навреди. Не можех да позволя това да се случи, затова откраднах камата на Бартоломю и я убих.
Докато слушаше безгрижното признание на Том, Янси си даваше сметка, че хамбарът се пълни с дим и огънят весело пращи, а пламъците алчно се протягат към всичко, което могат да достигнат и да изпепелят. Близо до пода, където лежеше Янси, въздухът беше все още свеж, но нямаше да остане дълго такъв, тъй като огънят се разрастваше с всяка секунда. Янси отново провери въжетата, макар че бе безполезно и като държеше под око пазача си се изпъна за да достигне с пръста до ножа, скрит в ботуша му.
В този момент Том не му обръщаше внимание, загледан в огъня и зает да се перчи с подвизите си и Янси се молеше да остане по-дълго така, за да може да измъкне ножа. Внезапно Том се обърна и погледна право към него, а Янси замръзна.
— Аз бях този, който сложи змията в леглото на Сара — някак гордо произнесе той. — Мислех, че знае, че аз съм убил Маргарет и исках да й попреча да ме издаде. Каква грешка щеше да стане! — поклати глава той. — Змията едва не ме ухапа, докато я носех към стаята на Сара и едва по-късно се досетих, че Сара не е разбрала значението на разговора между Ан и Маргарет, който бе подслушала в онази нощ в Магнолия Гроув. — Лицето му имаше унило изражение и той продължи, сякаш говореше на себе си. — Отначало толкова се изплаших, че не можех да мисля за нищо друго, освен как да й затворя устата и змията изглеждаше добра идея. Сега разбирам, че щеше да е ужасно, ако планът ми се бе осъществил и тя бе умряла — усмихна се той. — Ако не се оженя за Сара, как по друг начин ще взема богатството ти?
— Наистина как ли? — сухо отвърна Янси, чудейки се как никой не бе забелязал колко болен и опасен беше станал Том. Мрачно реши, че вероятно всички са гледали на него като на пречупен, предизвикващ състрадание човек, без да видят това, което се таи под повърхността.
— Знаеш ли, съжалявам, че трябва да умреш така — промърмори Том. — Винаги съм те харесвал, Янси. Ти си прекрасен човек, а Сам беше добър с мен след като изгубих всичко. Всъщност така и трябваше да бъде, след като му бях спасил живота през войната, но все пак…
— Можеш и да не ме убиваш — можеш да ме пуснеш да си вървя — подсказа му Янси невъзмутимо.
— О, не, сега не мога да променя плановете си — искрено отвърна Том. — Вече убих Хайръм и Ан, а и ти вече знаеш за Маргарет, така че просто нямам друг избор освен да убия и теб, след като знаеш всичко.
Том се огледа наоколо, видимо доволен от начина, по който се развиваха събитията и Янси се възползва от случая и започна да се премества по-далече от огъня към вратата на хамбара. Огънят беше започнал злокобно да пращи, димът ставаше по-гъст и зловонен и ненаситните пурпурнозлатисти езици вече се увиваха около подпорите на плевнята, а вътрешността на хамбара беше озарена от разпростиращите се пламъци. Само след няколко мига мястото щеше да се превърне в един ад и никой нямаше да се измъкне жив…