Том изведнъж погледна към Янси и виждайки го как се премества към вратите на обора, извика строго:
— Не, не, няма да се измъкнеш! — Той се спусна към него, сграбчи го за краката и повлече мятащото се тяло на Янси обратно към огъня. Останал почти без дъх от усилията, той се оплака: — Планирал съм всичко твърде добре, за да го развалиш! Ще бъде толкова трагично — и тримата погълнати от огъня — засмя се отново той със смразяващия си смях. — Ще ти кажа още нещо — откраднах и тази идея на Хайръм. Той и Ан имаха извънредно любопитна среща днес следобед и се страхувам, че ние двамата трябваше да умрем в огъня! Затова Ан ти написа онази бележка — за да те примами тук и Хайръм да може да те убие. Ан трябваше да ме изведе на разходка насам, където Хайръм щеше да ме очаква. Аз е трябвало да бъда зашеметен или убит и тогава Хайръм е щял да запали огъня, който да премахне всички следи от престъплението.
Без да обръща внимание на безцелното бърборенето на Том, Янси се осмели да погледне към огъня и кръвта му се смрази. Той свирепо се бе разгорял и се извисяваше към тавана, хвърляйки злокобни златисто-червени пламъци във всички посоки. Беше станало горещо и на Янси му се струваше, че кожата му е обгоряла; димът изгаряше очите и дробовете му и той разбра, че не трябва да губи нито миг повече. Ако не се измъкне до няколко секунди, после ще е твърде късно!
Зареян в собствените си мисли, Том Шелдрейк изглеждаше напълно безразличен към грозящата ги опасност.
— Не мога да допусна това да се случи, нали? — обясняваше той, като че ли търсеше неговото потвърждение. — Не си ли съгласен, че е много умно от моя страна да измисля начин да се отърва наведнъж от трима ви?
— Не толкова, колкото си мислиш, кучи сине! — изръмжа Янси и напрегнал всичките си сили, се надигна и ритна с двата си крака Том в гърдите. Том се свлече на земята с учуден стон и Янси, съсредоточил всичките си сили в стремежа си да се измъкне, се заизвива и затъркаля към вратата на хамбара възможно най-бързо. Въздъхна от облекчение, когато най-накрая се удари в солидната дървена врата. Нетърпелив да се измъкне и ужасен, че няма да види повече Сара, нито детето си, което ще се роди, той се опита непохватно да отвори вратата с краката си, но след няколко секунди си даде сметка, че Том вероятно я е залостил отвътре. Плътно долепи тялото си до дъските и като поемаше дълбоки глътки въздух от процепа между крилата на вратата, се опита да достигне ножа си.
Изведнъж: се чу смразяващ кръвта звук — писък ли беше това или стенание Янси не можа да установи и внезапно сред огъня, обхванал плевнята се появи Ан, която тромаво и мъчително се заклати към стълбата. Навсякъде около нея се извиваха пламъци и фигурата й се очертаваше ясно на фона им, но тя изглежда все още не беше засегната и вдигнала ръце до главата си, се олюляваше на ръба на стълбата, мъчейки се отчаяно да се спаси.
Ужасният й вик прикова вниманието на Янси и стресна Том, който тъкмо се надигаше от земята близо до стълбата. Той се поколеба за момент, а безумният му поглед се местеше нерешително от Янси към Ан и обратно. После изрева:
— Не! Не! Няма да се измъкнеш! — и се спусна нагоре по стълбата към плевнята. Прикован на място от зловещата сцена, която се разиграваше пред очите му, Янси лежеше неподвижно до вратата на хамбара без да откъсва очи от двете фигури, осветени от огъня, а пушекът се носеше на призрачни кълба около него. Замаяно дочу гласа на Сара, както и тези на Бартоломю, Естебан и останалите и осъзна, че идва помощ… за него, но не и за Ан и Том… никога вече за Ан и Том…
Проклинайки, Том най-накрая стигна до жена си и я блъсна обратно в пламъците. Ан се бореше като обезумяла с него със сила, която й вдъхваше страхът и телата им, преплетени в смъртоносна прегръдка, се олюляваха насам-натам, а те не обръщаха никакво внимание на това, което ставаше около тях. Задната половина на хамбара беше в пламъци; подпорите, които държаха плевнята, заплашително се клатеха, почти изпепелени от яростния огън. Даже и когато подът на плевнята се наклони зловещо, тъй като подпорите една след друга изчезваха в пламъците, Ан и Том останаха вкопчени в смъртоносна схватка, в която нито единият, нито другият успяваха да вземат превес. Внезапно плевнята се продъни в безмилостния ад отдолу с гръмогласен трясък и шум от разцепени дърва; във въздуха се извисиха огромни пламъци и във всички посоки се разхвърчаха искрящи въглени, а двете фигури изчезнаха.
Хипнотизиран от сцената пред себе си, Янси гледаше вцепенен към мястото, където бяха изчезнали Шелдрейкови и не долавяше звуците, които се разнасяха зад вратата на хамбара. Осъзна какво става чак когато вратата се разтресе от мощен удар отвън. Той едва успя да се претърколи настрани и вратата се отвори с трясък, а вътре нахлу хладен, животворен въздух. Замаян от удара по главата и от погълнатия дим, Янси не долавяше ясно какво става около него, но почти веднага до него долетя гласът на Сара — най-любимият звук на света — и той усети нежния й парфюм. А после множество силни, нетърпеливи ръце го понесоха навън, изтръгвайки го от смъртта и възвръщайки му живота — живот, който беше още по-ценен, тъй като до него бе Сара, долепила гърдите си до страната му и притиснала устни до челото му.