ЕПИЛОГ
РАДОСТТА НА СЪРЦЕТО
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
В момента, в който установиха, че Янси ще оживее, Бартоломю организира хората във верига и те започнаха да гасят огъня с ведра и кофи, но независимо от това не можаха да спасят хамбара и нощта бе озарена от пурпурни пламъци. Легнал под един орех на безопасно разстояние от огъня и облегнал глава на гърдите на Сара, Янси мрачно наблюдаваше пламъците, които трябваше да бъдат погребалната му клада.
С разстлани на земята поли и ръце, здраво обгърнали тялото на Янси, Сара също гледаше огъня и отново преживяваше смразяващите моменти, когато бяха разбрали, че вратата на хамбара беше здраво залостена отвътре и Янси е хванат в капана на пламтящия ад. Тогава тя не знаеше дали той е жив или не, но до края на дните си щеше да помни щастливия миг, в който го бяха намерили и го издърпаха от хамбара, кашлящ и останал без дъх, отнемайки от огъня последната му жертва.
Янси се размърда до нея, хвана едната й ръка и пламенно я целуна.
— Ти не направи така, както ти казах, нали, скъпа?
Сара едва забележимо се усмихна без да откъсва поглед от огъня, но леко размърда пръстите си до устните му.
— Не, не направих така. Само минута след като излезе от хасиендата аз изтичах да намеря Бартоломю и Естебан и им обясних положението. Бях твърдо убедена, че си в голяма опасност и че независимо колко подготвен си за това, може да се случи нещо лошо. Не исках да излагаш на какъвто и да е риск живота си!
И той не откъсваше поглед от горящия хамбар, наблюдавайки как сред море от пламъци и искри покривът най-накрая се срути.
— Радвам се, че поне единият от нас е мислил трезво! — прошепна той. — Иначе…
Сара го прегърна по-силно.
— Не говори така! О, боже! Янси, аз бях толкова уплашена — просто знаех, че Хайръм и Ан искат да те убият и няма време за губене! — Гласът й бе пресипнал. — Двамата с Естебан загубихме ценно време, докато се опитвахме да установим къде е Хайръм, а когато открихме Хуан и Роджерио вързани в къщата му и със запушени уста, аз нямах търпение да стигнем до хамбара! — Тя се поколеба, а после с твърд глас попита: — Те вътре ли бяха?
— Всичките — бавно кимна Янси. — Всички са мъртви.
— Как така всичките?
Той отвърна уморено:
— Хайръм и Ан наистина са възнамерявали да ме убият, но Том осуетил намеренията им и решил да пригоди в своя полза оригиналния план на Хайръм да ме убие и да се ожени за теб. И той беше вътре с тях.
Сара зяпна от учудване и се отдръпна от него, така че да може да вижда лицето му.
— Искаш да кажеш, че зад всичко това е стоял Том?
Забелязал как Естебан и Бартоломю се насочват към тях и тъй като се чувстваше по-добре, Янси бавно се изправи на крака и протегна ръка на Сара.
— Да, така беше. Той бе убил Хайръм и беше намислил ние двамата с Ан да умрем в пламъците, като така щеше да постигне няколко неща наведнъж.
Сара продължаваше да го гледа с изненада и ужас, а той се обърна към двамата мъже, които приближаваха.
— Е, господа, май няма да се наложи повече да мислим за ремонта на този хамбар, какво ще кажете? — безгрижно подхвърли той.
В угасващите светлини на огъня те кимнаха, а тъжните им изражения малко се разведриха от непринудения му тон.
— Знаете ли, преди не мислех точно така, но сега май сте прав! — обади се Бартоломю. Той погледна изпитателно Янси и тихо попита: — Добре ли сте?
Янси кимна, обгърнал с ръка кръста на Сала.
— Да, напълно. Намери хора, които да разчистят тук и елате с Естебан в хасиендата. Имам да ви разказвам дълга и заплетена история.
Половин час по-късно всички се бяха събрали в двора на хасиендата. Дрехите им още миришеха на дим и лицата им бяха изцапани със сажди. Сара и Янси, Танси и Бартоломю, както и Мария и Естебан се бяха настанили удобно около масата; всички слушаха като ударени от гръм това, което Янси бе научил през зловещите минути, прекарани в хамбара с Том. Когато свърши разказа си, настъпи мъртва тишина.