— Том Шелдрейк ли е сложил гърмящата змия в леглото ми? — попита недоверчиво Сара.
Янси кимна.
— Очевидно си му споменала за разговора, който си чула в нощта преди смъртта на Маргарет и нещо от това, което си казала, го е накарало да си помисли, че знаеш кой е убиецът. Първата му мисъл е била да ти затвори колкото се може по-бързо устата, без да привлече вниманието върху себе си. Едва когато начинанието му се е провалило, той е размислил и е стигнал до извода, че да те убие е последното нещо, което би искал. И подозирам, че междувременно държането ти го е убедило, че не си даваш сметка за важността на това, което си чула.
— Ами инцидентът с бика? — мрачно попита Бартоломю. — Кой е виновен за това? Пак ли Шелдрейк?
Янси сви устни.
— Не, струва ми се, че спокойно можем да предположим, че Хайръм е застрелял коня ми. Възможно е Том, който не е бил сакат, както си мислехме, да се е скрил в храстите и да се е възползвал от благоприятния случай, но се съмнявам в това — пък и той не намекна за подобно нещо, макар че гореше от желание да ми разкаже всичко!
В ранните часове на деня малката групичка най-после се разотиде, но докато си легнат, темата за подлите намерения на Ан и Хайръм, както и за долните планове на Том Шелдрейк и признанието, че е убил Маргарет, бяха подробно разнищени и обсъдени. Въпреки най-добрите си намерения да забравят за неприятния инцидент, дни наред те продължаваха да говорят за него и цели седмици Сара се будеше посред нощ и отчаяно протягаше ръце да докосне Янси и да се увери, че е жив и лежи до нея. Оставаше обаче още нещо неприятно, което трябваше да се свърши, преди темата да бъде завинаги забравена — някой трябваше да разгледа личните вещи на Хайръм и Шелдрейкови и най-после да се отърват от тях.
Янси щеше да се занимае с вещите на Хайръм и Том, ако Сара се заеме с нещата на Ан. Първоначалното й намерение бе да предложи някой друг да го свърши, но после намръщено и неохотно се съгласи. И така една сутрин след няколко седмици Янси я откри в къщата, в която бяха живели Том и Ан, седнала с една малка заключена метална каса в скута си.
— Какво има вътре? — попита Янси като се приближи до нея.
— Не зная — отвърна Сара със сбърчени вежди. — Огледах навсякъде, но не открих ключ, който да я отвори. Защо й е трябвало да я заключва? — обърна се тя към Янси.
— Може би любовни писма от Хайръм? — вдигна въпросително вежди той.
— Може би — сбърчи нос Сара.
Янси си поигра с ключалката и когато я отвориха, на пръв поглед като че ли се оказаха прави — в касата имаше множество писма, прилежно сгънати в пликовете им. С явно отвращение, изписано на лицето й, Сара повдигна с два пръста един от пликовете и го повъртя в ръцете си.
— Нямам намерение да ги чета! — и тъкмо да хвърли писмото в камината, за да го изгори по-късно, нещо в надписа привлече вниманието й. Объркана, тя отново погледна плика и изведнъж зяпна от учудване. — Това е едно от писмата на Сам до теб! Как за бога…? — Очите й се разшириха от изненада, когато най-накрая започна да разбира. — О! Естествено! Ан и Хайръм са ги прибирали, тъй като не са искали да се появиш и да развалиш нещата, преди Хайръм да е сигурен в мен.
Със сключени вежди, без да промълви дума, Янси взе писмото от Сара — от плика го гледаше собственото му име, написано от ръката на баща му.
— Най-вероятно така е станало — промърмори той и с непроницаем израз извади писмото от плика и се зачете. Когато свърши остана за момент загледан встрани, а после дрезгаво каза: — Права си. Това е едно от писмата на Сам до мен.
С прояснено лице Сара се взираше в писмата — около половин дузина — които лежаха в скута й.
— Никога не си получил нито едно от тях, нали? — попита тя тихо и с разкаяние.
Янси поклати глава, погледна я и овладя чувствата си.
— Казах ти, че не съм, не помниш ли? — сухо отвърна той.
Сара изглеждаше смутена.
— Не ти повярвах — помислих, че ме лъжеш, за да се оправдаеш — неловко призна тя.
— Чудя се как изобщо си моя жена, след като мнението ти за мен е толкова неласкаво — отвърна той и в гласа му се почувства остра нотка.
Сара скочи от стола; писмата се разпиляха наоколо, а тя обгърна врата му с ръце и целуна ъгълчето на устните му.
— Но това беше преди да отнемеш невинността ми и да ме изнудиш да се омъжа за теб, а аз да се науча да те обичам!
Янси неохотно се засмя и я привлече по-близо до себе си.
— Предполагам, че и двамата понякога се държахме не както трябва — призна тихо той.
— М-м-м да — прошепна Сара до устните му. — Но това е вече минало, нали?
— Por Dios, така е! — потвърди Янси и я целуна, а писмото падна от ръцете му и той се остави на опияняващата магия, която двамата със Сара създаваха.