С усилие успяваше да задържи далече от себе си мислите за вчерашните събития. Твърдо бе решила просто да се порадва на тези кратки мигове. Докато вървеше към белия павилион с изящни капаци на прозорците, тя се убеждаваше, че няма смисъл да се тревожи напразно. Може би нещата щяха да потръгнат — в крайна сметка Маргарет може да е променила решението си…
Тя влезе в павилиона, озарен от слънчевите лъчи, които преминаваха през щорите. В средата на осмоъгълната стая беше поставена бяла масичка от ковано желязо, а до едната стена имаше широка, удобна пейка с разхвърляни по нея възглавници в ярки цветове. Сара разглеждаше с интерес и най-напред помисли, че петното синя коприна на пода е паднала възглавница. Тя заобиколи масата, за да я вдигне и замръзна на мястото си. Там лежеше не възглавница, а тяло с руси къдрици и порцеланово лице…
Обхваната от ужас, Сара се взираше в картината, открила се пред очите й. Нямаше грешка — в краката й лежеше Маргарет Кантрел, с ясните сини очи и великолепната рокля от синя коприна; Маргарет с една остра испанска кама, забита в сърцето…
ЧАСТ ПЪРВА
СМУТНИ ВРЕМЕНА
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
„Още една дъждовна априлска утрин“ — лениво си помисли Сара, застанала пред един от високите прозорци на Розовата стая — „и ето че отново стоя пред гроба на човек, който ми беше много скъп…“
Тя мрачно стисна устни. В малката семейна гробница, разположена на едно възвишение недалеч от къщата, гробът на Сам Кантрел стоеше между тези на двете му съпруги — Маделина и Маргарет.
Сара и сега не беше сигурна правилно ли постъпи като погреба Сам на това място. Разбира се Ан, даже седем години след смъртта на сестра си, бе лоялна към нея и настояваше, че Сам би избрал точно това място за вечния си покой, но Сара не бе напълно убедена. През тежките, ужасни дни след смъртта на Маргарет той вероятно бе осъзнал, че тя не беше любящата съпруга, която си бе представял. Въпреки че през следващите години той не изказа и най-слаб упрек към нея, Сара често се питаше какво ли става в дълбините на сърцето му.
За миг мисълта й я върна в онази кошмарна утрин преди толкова години, когато ужасена бе вперила поглед в тялото на Маргарет. Сърцето й биеше до пръсване; не помнеше колко време бе останала там, но изведнъж се извърна и побягна към къщата…
Без да може да си поеме дъх, шокирана и ужасена, Сара се втурна през входната врата и стресна Сам, който тъкмо влизаше в преддверието. Той забеляза уплашения й израз и тревожно попита:
— Какво има, мила? Какво те е уплашило така?
— Маргарет е мъртва! — извика тя, прекалено разтърсена, за да съобщи по-деликатно новината. — Тя е мъртва! Видях я! Убили са я в павилиона!
Сам стоеше вкаменен в елегантното преддверие. Сара преглътна сълзите си, спусна се към него и като го сграбчи за ръката, силно го разтърси.
— Чувате ли? Тя е мъртва! Някой я е убил!
— Кого са убили? — безгрижно попита Янси, който влизаше откъм библиотеката и бе чул само последните думи на Сара. Без да си дава сметка за сериозността на положението, той добави саркастично: — Надявам се това да е била скъпата ми мащеха.
Леко поуспокоена, Сара се взираше мрачно в красивото му лице, а пред очите й още беше сребърната кама в гърдите на Маргарет.
— Да — рязко отвърна тя. — Точно нея са убили — с испанска кама!
Нехайният израз на Янси се изпари.
— Por Dios! Наистина ли? Къде? — настойчиво питаше той.
— В павилиона зад къщата.
Янси се бе втурнал към вратата докато Сара още говореше, но тогава за пръв път забеляза вкамененото лице на Сам, спря и тръгна към него. Сложи ръка на рамото му и прошепна:
— Съжалявам. Трябва да е ужасно за теб. — Сам не помръдваше и Янси се наведе загрижено напред. — Добре ли си?
Сам като че ли се съвземаше и когато срещна съчувствения поглед на Янси се опита да се усмихне, но не успя.
— Да, да, добре съм — объркано измърмори той. — Но това е такъв шок! Маргарет мъртва! Убита! Не мога да повярвам!
Янси сви устни и Сара усети, че на него не му е трудно да повярва в убийството на Маргарет. Той обаче меко изрече:
— Остани тук. Аз ще видя как стоят нещата в действителност.
— Но това е самата истина! — гневно се намеси Сара. — Аз я видях!
Сам разсеяно я потупа по ръката.