Накъдето и да погледнеше човек, промяната бе явна. Магнолия Гроув беше все така величествена, но от нея бяха изнесени и продадени всички по-ценни неща, за да се финансират войските. Мраморната настилка на някога внушителното преддверие бе свалена и продадена, както и кристалните полилеи, меките килими, мебелите, китайският порцелан и сребърните прибори. Извън къщата промените също бяха значителни. Някога тъмнозелените врати и прозорци сега бяха с излющена, избеляла от тексаското слънце боя; моравата и градините не се поддържаха; конюшните за многобройни дорести коне бяха почти празни. Просторните акри земя на памуковите полета сега пустееха, защото вече нямаше роби, които да ги обработват, нито пък пари за семена и за наемане на работна ръка. На малкото освободени роби, които се съгласяваха да работят за предишните си господари, не можеше да се разчита. След ден или седмица работа те изчезваха с няколко монети в джоба си и зарязваха сеитбата или прибирането на реколтата.
Не само в Тексас, а и в целия Юг положението бе такова — разрушени къщи, пустеещи плантации и почти никаква надежда да се възвърне изгубеното. Войната между Севера и Юга беше повалила напълно някога могъщата поземлена аристокрация и въпреки че Тексас не бе пострадал толкова от набезите на войските както другите щати от Конфедерацията, той също бе съсипан и унищожен. На територията му не бе имало големи битки и сражения и на обитателите му бе спестена гледката на горящи къщи и плантации, но това беше малка утеха — в подкрепа на Конфедерацията те хладнокръвно се бяха лишили от най-ценните си неща. Болшинството от тях яростно бяха подкрепяли каузата и Тексас бе дал повече мъже и повече пари за Конфедерацията от всеки друг щат в Юга с изключение на Вирджиния. Сега Тексас усещаше горчивата цена на тази лудост.
Победен, разорен и унижен въпреки обещанията за повторно приемане в Съюза и амнистията на последните бунтовници, Тексас трябваше да изстрада и срама на територията му да се обяви военно положение. Гражданите му трябваше да понасят гледката на омразните войски на Съюза в сините униформи, които гордо кръстосваха земите им. Освен това войските на Съюза се поставиха над закона, над заповедите на янките, даже над съдилищата и законите на Тексас. Тексас бе окупирана територия и конгресът на Съединените щати, президентът Джонсън и войските на Съюза я третираха като такава.
Докато слизаше с Бартоломю по стълбите в Магнолия Гроув, Сара се питаше за пореден път през последните две години от смъртта на Линкълн, дали към Юга щяха да се отнесат така жестоко, ако той не беше убит в онази нощ в Театър Форд от Джон Уилкс Буут. Тя сви устни. Кой знае?
Бартоломю прекъсна потока на мислите й.
— Адвокатът е пак тук. Иска да ви види.
— Каза ли какво иска? — попита тя, отърсвайки се от безполезните размисли. — Дали е успял да намери Янси?
Бартоломю поклати глава с язвителна усмивка.
— Господин Адвокатът на Сам никога не си позволява да разговаря с един презрян негър.
— Груб ли беше? — сви устни Сара.
— Не повече от обикновено.
— Ти знаеш — каза поучително Сара — че господин Хендерсън няма да е толкова рязък ако ти не започваш да се държиш високомерно всеки път, щом той дойде. — Тя поклати заплашително пръст към него. — Правиш го нарочно, признай си! Сумтиш, гледаш надменно и говориш с английски акцент, достоен за потомците на херцог.
Бартоломю стигна до края на стълбите, засмя се и невинно изрече:
— Вие не права. Аз само беден нигър.
— О, престани! — прекъсна го Сара. — В коя стая го покани?
Бартоломю се намръщи, но отвърна с равен глас:
— В единствената, която е за пред хора — кабинетът на господаря.
Внезапно вратата на библиотеката се отвори и двамата се обърнаха към нея. Там стоеше Ан Шелдрейк, а лицето й изразяваше безкрайно неодобрение.
Ан също не се беше променила много с годините. Косата й беше все така руса, очите — блестящи, а кожата — порцеланова и гладка, както преди седем години. Беше в черна копринена рокля от преди няколко сезона, но си личеше, че някога е била модерна и скъпа.
Сара я помнеше добре — Ан я беше купила за погребението на Маргарет и я носеше през цялото време на траур за нея. Тези дни тя бе в черно заради Сам Кантрел; този щедър и благороден човек бе отворил вратите на къщата си за нея и съпруга й, когато тяхната плантация беше продадена за неплатени данъци. Имаше и друга причина Сам да бъде толкова щедър към Том Шелдрейк. Том беше осакатял с едната ръка в началото на войната, когато го прониза куршум, предназначен за Сам. Сам беше убеден, че Том му е спасил живота и правеше всичко за своя приятел, даже се мъчеше да се разбира с капризната му жена. Сара съчувстваше на Том, но не понасяше арогантното поведение на Ан и нямаше доверие в нея; сърцето обаче не й даваше да ги помоли да напуснат.