Смъртта на Маргарет Кантрел предизвика вихър от клюки и лукави предположения и скандалната известност на семейството не намаля даже когато местните власти се принудиха да прекратят разследването без да открият убиеца. Едва преди няколко месеца и най-злобните клюки бяха затихнали, а шерифът и хората му бяха престанали да обикалят около Магнолия Гроув и да търсят следи.
Янси остана в Магнолия Гроув само до погребението на втората си майка и в тези дни Сара почувства нарастващото напрежение между него и баща му. За нейна уплаха, веднъж тя прекъсна ожесточен спор между тях. Сам искаше Янси да остане, но той беше непреклонен. Заминаването му за Ранчо дел Сол на следващия ден след церемонията възбуди клюките и подозренията.
Сара не обичаше да си спомня за тревожните дни след смъртта на Маргарет и постепенно бе свикнала да хвърля цялата вина за тях върху Янси. Тя бе почти уверена, че той е убил Маргарет; освен това принуди баща си да излъже заради него и я направи съучастница като използва привързаността й към Сам, за да я накара да мълчи за испанската кама. Беше извършил всичко това и после хладнокръвно напусна Магнолия Гроув, за да не стъпи никога повече там.
А сега — мислеше си възмутено Сара — тя трябваше да дели наследството на Сам със същия този човек, който се опита да я съблазни — как иначе можеше да си обясни случилото се на стълбите в Магнолия Гроув първата вечер, когато пристигна и нейната реакция на объркано момиче? Безспорно Янси беше един негодник с жестоко сърце, който просто бе изоставил баща си след смъртта на Маргарет. Човек, който не бе отговорил на нито едно от умолителните писма, които Сам му бе пращал, вече на смъртно легло.
Сара нямаше претенции към нито едно пени от частта му от бащиното наследство, но се безпокоеше, че трябва да го дели с един безпринципен негодник, който най-вероятно е убил мащехата си, обърнал е гръб на баща си и е предал Тексас, присъединявайки се към войските на Съюза.
И други неща обаче караха Сара да се страхува от завръщането на Янси. С ужас я изпълваше най-вече мисълта как щеше да реагира той, когато разбере, че сега самата тя е негова мащеха, вдовица на баща му и че Сам й е завещал Каза Палома.
ГЛАВА ПЕТА
Въпреки напрежението през целия ден Сара се мъчеше да изглежда спокойна. Искрено се опитваше да не мисли за пристигането на Янси. Всъщност тя се опитваше изобщо да не мисли за него, а това беше много трудно, тъй като Ан не преставаше да й говори и да си представя какво ще стане, когато той се върне.
Тази вечер Сара си легна с мъчително главоболие. Тя се въртеше в леглото, без да може да мигне от болката в слепоочията, която едва не я караше да вика.
Тя лежеше, гледаше безизразно в тавана и стараейки се да мисли за по-спокойни неща, си припомняше странностите на съдбата.
На устните й се появи иронична усмивка. Колко различно беше всичко от това, което си бе представяла, когато за пръв път срещна Сам Кантрел! Кой можеше да предположи, че жена му ще бъде убита? И че след по-малко от година Форт Самтър в Северна Каролина ще бъде взривен и страната ще бъде хвърлена в дълга и опустошителна гражданска война? Или че Сам, загрижен за това какво ще й се случи след като замине да се бие, ще я убеди да се омъжи за него против волята й? Откъде можеше да знае, че той ще се върне съсипан и умиращ?