Сара отпи голяма глътка бренди. Децата й! За какво ли бе мислил Сам? Тя неуверено се засмя. Беше омъжена, сега беше вдовица, но никога не беше станала истинска съпруга на Сам и не можеше да има дете от него! А Сам бе оставил Каза Палома на децата й! Тук имаше нещо нередно!
Със странното си завещание Сам бе осигурил поне едно нещо — тя не се страхуваше, че Янси ще я убие заради Каза Палома, защото ако не оставеше потомство, Бартоломю и Танси щяха да наследят имението. Нямаше начин Янси да сложи ръка върху него, докато не извърши тройно убийство. Разбира се, имаше и още един начин…
Янси нямаше да притежава Каза Палома освен ако… Тя мъчително преглътна. Каза Палома нямаше да принадлежи на човек от рода Алварес, освен ако тя не родеше дете на Янси!
Мили боже! За това ли Сам бе изразил така волята си? Надявал ли се е някога, че тя и Янси ще се оженят и ще имат деца? Че Янси толкова държи на Каза Палома, че нейните деца щяха да бъдат и негови? Но това няма да стане — мислеше си тя. Янси можеше да е женен, или тя да се влюби в друг.
През главата й мина още по-неприятна мисъл. Тя свързваше децата с брака, но не беше задължително да е омъжена, за да има деца. Тя отпи още една глътка бренди, а в главата й се тълпяха най-невероятни идеи. Ами ако Янси я отвлече и я държи затворена някъде, докато извърши грозното деяние?
Неочаквана тръпка я разтърси, когато си представи, че е негова пленница и той разполага с тялото й… Изчерви се при спомена за топлината и нежността на устните му. Сякаш се беше случило само преди миг, тя отново усети вкуса им при допира им до езика си и гърдите си, прилепени до здравото му тяло и я обхвана познатото вълнение. Засрамена осъзна, че мисълта за Янси, който разполага с тялото й, макар и непочтено, не беше толкова отблъскваща и неприятна, колкото трябваше да бъде.
Тя остави чашата на масата, а ръката й леко трепереше. Това е от брендито, помисли си тя. То изпълва главата й с такива противни идеи. Сам никога не е смятал, че тя и Янси ще имат деца. Никога не е правил и най-лек намек за това. За бога, той се беше оженил за нея! Тя присви очи. Разбира се, че никога нямаше да се остави да я използват като кобила за разплод, независимо колко привлекателен е жребецът! Тя отново потръпна при мисълта за целувките на Янси. Поне се надяваше, че няма!
Обляна от меката светлина на лампата, Сара остана дълго така, опитвайки да се отпусне и да мисли за неща не толкова с смущаващи като завещанието на Сам и връщането на Янси. Беше й дяволски трудно, но скоро се замисли за по-практични проблеми като бъдещото й преместване от Магнолия Гроув.
Сара беше убедена, че Янси ще иска да продаде плантацията и тъй като нямаше нито желание, нито средства да купи дела му, тя беше решила, че скоро ще се премести в Каза Палома. Брадичката й предизвикателно се повдигна. Каза Палома щеше да й принадлежи за цял живот и тя беше убедена, че с парите в Ню Йорк и частта й от продажбата на Магнолия Гроув ще живее в имението доста добре, макар и не луксозно и ще отглежда коне и добитък.
Сара не съжаляваше, че ще напусне Магнолия Гроув. С къщата бяха свързани малко от радостните й спомени и след смъртта на Сам вече нищо не я задържаше в нея. С радост щеше да остави миналото зад себе си и да го забрави. Нямаше търпение да се премести в Каза Палома, развълнувана от мисълта за новите, непознати хоризонти и приключенията, които сигурно я очакваха там.
Сара седеше в кабинета на Сам, обгърната от мислите си и от тишината на къщата, когато изведнъж чу тих звук — прокрадващи се стъпки долу в преддверието…
Тя замръзна на мястото си, заслушана в забързаните удари на сърцето си и в приближаващите стъпки и затаи дъх, когато те спряха точно пред вратата на кабинета. Хипнотизирана, с широко отворени очи тя се взираше в бравата, която леко се раздвижи.
Несъзнателно тя стисна тежката чаша. Не беше кой знае какво оръжие, но ако се прицелеше добре и я хвърлеше…
Вратата се отвори и в тъмнината се очерта висока мъжествена фигура. Сара зърна за миг широкополата шапка, нахлупена ниско над лицето и заплашително широките рамене под тъмното палто и хвърли чашата с всички сили. Докато тя летеше към вратата, Сара взе пълната наполовина бутилка бренди и още една чаша и се приготви да хвърли и тях, ако стане необходимо. Изобщо не й дойде на ум да вика за помощ.
Сара се беше прицелила точно; бе запратила силно чашата и когато тя удари в лицето влезлия мъж, той изруга през зъби. Застанала зад бюрото, с бързо повдигаща се гръд и с явно намерение да се брани, тя напрегнато очакваше следващото му движение. То обаче я изненада. Ръката му бе по-бърза от погледа й и изведнъж в нея се появи револвер.