— Хвърли ги — каза спокойно той — или ще съм принуден да пратя един куршум в прекрасното ти тяло.
Сара замаяно се подчини, познала дълбокия глас. Когато тя остави шишето и чашата на бюрото, той вдигна другата чаша, паднала до него и пристъпи в стаята без да откъсва студения поглед на кехлибарените си очи от нея. Блъсна вратата с крак и застана пред Сара. Постави внимателно чашата на бюрото, което стоеше между тях и се загледа в неочаквано еротичната гледка пред себе си.
Светлината на лампата засилваше златистия блясък на разпуснатите й коси, които леко се спускаха над едното й рамо и той почувства силно желание да протегне ръце и да усети мекотата на меднозлатните кичури. Очите й бяха зелени и широко отворени от уплаха, а тъмните, гъсти мигли и веждите бяха в контраст с бледата кожа. Нежно извитите, съблазнително розови устни приковаха погледа му. Когато откъсна очи от тях, той плъзна поглед надолу и с несъзнателно възхищение отбеляза колко добре старата зелена рокля прилепва към стройното тяло и се запита какво ли има под нея…
Те се гледаха безмълвно, а после, сякаш беше видял достатъчно, той прибра пистолета и седна в едно от старите кожени кресла пред бюрото. Намести шапката си и нехайно кръстоса крака върху бюрото.
— Не очаквах да ми се зарадвате особено… — меко произнесе той. — Но, скъпа моя мащехо, трябваше ли да ме посрещате с такава ярост?
Думите му разрушиха магията, която я бе парализирала. Засрамена от реакцията си, от лудото биене на сърцето в гърдите си, от странното вълнение, което усещаше със стомаха си, тя го погледна и остро отвърна:
— Ако не се бяхте промъкнал като крадец в къщата, нямаше да постъпя така. Вие ме уплашихте!
Той докосна с ръка мястото, където чашата го беше ударила и Сара видя следа от кръв.
— „Вие ме уплашихте“ — повтори с недоверие той. — Е, госпожо, посрещането не бе лошо като начало! Колкото до това, че съм се вмъкнал като крадец — забравяте, че някога това беше мой дом и тъй като е късно, не исках да събуждам хората с пристигането си. — С гневен блясък в очите той добави: — Ако това е наградата ми за опита да бъда деликатен, обещавам, че никога няма да го повторя!
Сара беше огорчена и се чувстваше леко виновна, затова прошепна:
— Извинете ме. Но аз наистина се изплаших и хвърлих чашата преди да ви позная. Съжалявам.
— Наистина ли? Съмнявам се.
Тя сви устни, но не се поддаде на провокацията и меко попита:
— Гладен ли сте? Да ви донеса ли нещо за ядене?
За момент погледът му се плъзна по тялото й и сърцето й подскочи, но той поклати глава и лениво се усмихна.
— Гладен съм, но мога малко да почакам. — Той замълча, наблюдавайки с нескрит интерес червенината, която заливаше лицето й. — Но през това време няма да откажа чаша от това бренди, което се готвеше да хвърлиш по мен.
Сара му наля, съжалявайки, че не го замери с бутилката, когато имаше възможност. Той се наведе напред и й подаде чашата, с която го беше ударила.
— Налей си и ти, не обичам да пия сам.
Тя реши, че ще й е необходимо и не протестира. После седна неуверено в креслото и предпазливо го погледна.
Годините го бяха променили. Янси Кантрел и преди беше красив, но сега във външността му имаше и нещо друго. Като че ли изминалите години го бяха закалили и премахнали всякаква мекота от чертите му. За разлика от преди, върху лицето му бе изписана сурова непреклонност, която подсилваше резките очертания на високите му скули и напомняше на Сара, че вероятно стои пред убиеца на Маргарет. Тя внезапно потръпна, но не можеше да откъсне очи от матовото му лице с испански черти, въпреки че беше по-разумно да стане и да избяга. Леко жестоката извивка на устните му сега й се струваше по-подчертана, орловият нос засилваше наследственото високомерно изражение на лицето му, а открития цинизъм, които и се стори, че долавя в очите му, я накара да се размърда неловко.
Тя отпи голяма глътка бренди и огнената течност едва не я задави. Когато се съвзе и погледна към него, страните й горяха от смущение. Той я гледаше втренчено и нещо в погледа му я правеше нервна.
— Какво има? — попита тя, неспособна да издържа повече изпитателния му поглед. — Защо ме гледате така?
Той повдигна рамене и отпи от брендито.
— Пораснала си. Споменът ми за теб беше от едни големи зелени очи и нежни устни, които трябваше повече да се усмихват.