Това, че той си е спомнял за нея й хареса много повече, отколкото трябваше и тя с неудоволствие отвърна:
— Нямаше много весели неща през тези години.
— О, не бих казал — с лекота отговори той. — В края на краищата си помислила доста за себе си, нали?
Сара смяташе, че вече е станала нечувствителна към циничните забележки за брака й със Сам, но думите на Янси я нараниха. Очите й заблестяха със сдържан гняв.
— Какво имате предвид? — рязко попита тя. Той се усмихна недружелюбно.
— Просто последния път, когато те видях, беше едно малко бездомно дете, което баща ми беше решил да спаси от — хм, съдба, по-лоша от смъртта. А сега си господарка на Магнолия Гроув. Каква промяна в социалното и финансовото ти положение, нали?
Главоболието, което Сара бе успяла да преодолее, отново се върна. Слепоочията й болезнено пулсираха.
— Не сте вие човекът, който ще ме съди! — изправи се тя с достойнство и заобиколи бюрото. — Щом сте така добре запознат с къщата, ще се оправите сам. Аз ви напускам — нямаме какво да си кажем повече.
Тя се отправи към вратата, но преди да е направила и две крачки, Янси скочи от стола и я хвана за раменете. Обърна я към себе си и извика с гневен блясък в очите:
— Никога повече не се измъквай така! Аз ще реша дали имаме нещо да си кажем!
С разтуптяно сърце Сара се взираше в строгото му, потъмняло лице. Той беше само на няколко сантиметра от нея и тя усети мириса му на коне и кожа и топлината, която тялото му излъчваше.
Те стояха така застинали известно време; стройното й тяло леко докосваше неговото и тя си казваше, че само страхът кара кръвта да кипи във вените й и краката й да треперят, но дълбоко в сърцето си усещаше, че се лъже… и че Янси изпитва същото. С широко отворени от уплаха очи тя виждаше как гневът постепенно се отдръпва от лицето му, а внезапното чувствено потръпване на устните му накара устата й да пресъхне.
Тя нерешително се помъчи да се отскубне, но Янси я грабна в ръцете си. Усети топлия му дъх с мирис на бренди, когато накрая той промълви:
— Бог ми е свидетел, chica, колко често съм мечтал за това. — И я целуна.
Беше както първия път, но по-силно и по-властно, като че ли изминалите години бяха задълбочили чувствата им. Топлите му устни силно притискаха нейните и той бе долепил тялото си до нея, без да й позволи никакво отстъпление. Устните му жадно я целуваха и когато езикът му проникна в топлата й влажна уста, от гърлото му се изтръгна дълбок стон. Трескаво вълнение обзе Сара и тя стоеше безпомощно, удивена от сладостта на допира на неговия език. Отпусна се в прегръдките му и той я притисна по-силно, без да крие възбудата си. Ръцете й обвиха шията му и тя нетърпеливо отмести шапката му. С наслада зарови ръце в черните му коси и се прилепи до него. Устните му се плъзнаха към шията й и когато ръцете му вече разтваряха роклята й, тя леко извика, запазила достатъчно здрав разум.
Той прошепна нещо и започна отново да целува устните й с такава страст, че огънят в тялото й се разгоря с пълна сила. Едва когато отново ги спусна към шията й и ръцете му я обхванаха отзад, тя се опомни. С леко стенание се изтръгна от прегръдката му и изхвръкна като подгонен заек от стаята.
ГЛАВА ШЕСТА
Тази нощ за пръв път от много години Сара сънува Черния конник. Сънят беше същият като преди; страхът, който изпитваше и опасността — също, но в един миг й се стори, че в силуета на Черния конник, застанал на хоризонта, има нещо познато. Даже в съня си тя почувства приликата с…
Събуди се, а сърцето й биеше забързано. Тя полежа известно време и устните й се свиха с отвращение. Прекрасно! Не само се бе унижила пред Янси предната вечер, а сега го приемаше и в сънищата си. Каква лудост!
Беше й невъзможно да заспи отново и с присвити очи се загледа в първите златно-розови лъчи на зората, които се промъкваха в стаята. Тя се отпусна с невиждащ поглед на един стар стол близо до прозореца, тапициран с розова коприна и така прекара остатъка от нощта.
Тя забрави съня, но потресаващата сцена, разиграла се в кабинета на Сам, не напускаше мислите й и Сара се учудваше колко развратно и безпринципно същество се беше оказала. Как можа да позволи на Янси да я целува така? И още по-лошо — как това можеше да й харесва?
Тя уморено разтърка очи. Мили боже! Как щеше да го погледне сега? С поведението си снощи сигурно не се бе издигнала в очите му, а ако искаше да му покаже, че е малка уличница, която се хвърля в ръцете на първия срещнат мъж, беше избрала най-добрия начин! И нямаше смисъл да се убеждава, че и той не е по-добър, а това, че бе единственият мъж, който я е целувал, сега нямаше значение! Какво ставаше с нея? Тя смяташе, че той е убил Маргарет, но не направи нищо, а само се разтопи в ръцете му!