Отвратена от себе си и ядосана на Янси че разбива на пух и прах здравия й разум, Сара най-накрая се надигна и започна да оправя неохотно тоалета си. Стресна я леко почукване; вратата се отвори и на прага се появи Танси с китайска порцеланова кана с топла вода в ръцете си.
— О, вие сте будна, а аз мислех че все още спите — изрече тя с мекия си напевен глас, докато слагаше каната на дървения умивалник.
Подобно на Бартоломю и Танси беше мулатка. Имаше блестящи бадемови очи, а кожата й беше с цвят на тъмен мед. Тя беше забележителна жена, наследила най-хубавите черти на двете раси, които я бяха създали. Тялото й бе високо и гъвкаво и се движеше с изящна походка. Сара тайно й завиждаше за нея, както и за пищните форми. Танси не знаеше кой е баща й; преди повече от двадесет години старият Анди Кантрел ги бе довел с майка й в имението след едно пътуване до Ню Орлеанс. По това време тя беше на четиринадесет години, а Бартоломю — на двадесет и две, но още тогава те се харесаха и никой не се учуди, когато след три години той помоли за разрешение да се ожени за нея. Бракът им беше щастлив, но за голямо съжаление те нямаха деца.
Сам ги беше освободил дълго преди да замине на война и Сара им бе безкрайно признателна, че останаха в Магнолия Гроув. Те винаги бяха в добри отношения с нея, а в първите месеци след като Сам замина за да се присъедини към генерал Лий, Сара просто не знаеше какво щеше да прави без тях. Те знаеха за всичко, което ставаше в Магнолия Гроув и нямаше нещо, което да не знаят за нея — затова се отнасяха с нея като към любима по-малка сестричка, на която се караха или пък я глезеха — според ситуацията.
Тъй като нямаше как да скрие нещата, Сара попита:
— Знаеш ли, че Янси се върна снощи?
Танси се засмя и равнете й зъби блеснаха.
— Разбира се! Сега седи в кухнята и се тъпче с бисквити и кафе, а мъжът ми се диви на всяка негова дума! — В думите на Танси пролича голяма привързаност и сърцето на Сара отново се сви.
Тя винаги беше разчитала на Бартоломю и на Танси и често, даже и след войната, бе мислила за себе си и за тях като за едно цяло. Присъствието на Янси неминуемо щеше да промени нещата.
Танси се намръщи, забелязала гримасата на Сара и осъзнала, че тя не се вълнува от новината. Когато Сара изсипа водата в един леген и започна да мие лицето си, Танси попита:
— Кажете ми сега защо сте толкова кисела, сякаш са ви потънали гемиите? Не се ли радвате, че младият господар се върна?
— Той не ти е господар — измърмори Сара. — Забрави ли, че си свободна?
Танси се засмя.
— Старите навици трудно се забравят; подозирам, че той винаги ще бъде за нас младият господар, даже когато много остареем. Но вие не ми отговорихте. Не сте ли доволна, че той си е в къщи?
Сара привърши тоалета си, обърна се към гардероба и разрови дрехите в него. Нямаше особен избор — още носеше траур за Сам. С въздишка измъкна една черна рокля, подобна на тази, с която беше предния ден. Постави я на леглото и погледна към Танси.
— Не те ли безпокои това, че вероятно той е убиецът на Маргарет? Или че така жестоко изостави Сам, даже когато той умираше?
Усмивката на Танси се стопи.
— Ах, това проклето убийство! Тя си го заслужаваше! А за мастър Сам — те никога не бяха близки, пък и откъде сте сигурна, че е получил писмата? Може би е имал причина да не отговори — не ви ли е идвало наум?
Самата Сара често се беше питала дали Янси е получил писмата, но сега не беше склонна да го извинява.
— Това може да е така, но защо не дойде да види баща си преди войната? — упорито настоя тя. — А дали Маргарет си е заслужила смъртта или не, е отделен въпрос и не Янси е трябвало да решава кога тя да умре!
Танси гледаше гневно Сара с ръце на хълбоците и войнствен блясък в очите.
— Толкова ли сте сигурна, че той я е убил? Той не беше единственият човек, който я мразеше. Аз самата никак не я обичах! Нито пък още пет-шест човека, които мога да ви изредя!
Сара не можеше да спори с нея. Всичко, което Танси казваше, беше истина и въпреки че Сара бе почти сигурна, че Янси е виновен за убийството, в нея все пак се прокрадваше сянка на съмнение. Тя не знаеше защо — дали защото не искаше Янси да е извършил такъв грях или защото имаше реална причина за съмнение. Не искаше обаче да обсъжда тези неща с Танси — очевидно бе на чия страна са симпатиите й и това накара сърцето на Сара да се свие още повече. Тя смени нарочно темата и меко попита:
— Ще пратиш ли Пеги да ми донесе закуската? Днес ще закусвам тук.
Танси изглеждаше разтревожена.