Бързо отпи голяма глътка кафе като се опитваше да сложи в ред обърканите си мисли, но беше забравила колко е горещо и силно се опари. Янси сигурно забеляза, защото се усмихна. Тя пусна чашата на масата и с горящи от болка устни произнесе официално:
— Добро утро. Добре ли спахте?
Янси си наля кафе и се настани срещу нея на масата.
— Наистина ли те интересува? — безцеремонно отвърна той. Сара усети, че се изчервява и сдържа с усилие гнева си.
— Просто се опитвам да бъда учтива!
Янси се усмихна, но очите му останаха сериозни.
— Струва ми се, че не е нужно да се държим толкова официално един към друг. Не съм ли прав?
Сара усети, че останалите ги слушат с интерес и й стана неловко.
— Може би, но не трябва и да се държим грубо.
— О, не беше ли снощи точно такава? — Янси бе повдигнал гъстите си вежди.
— Какво, по дяволите, очаквахте? — избухна ядосано тя. — Изчезвате от тук и не се трогвате даже когато баща ви е на смъртно легло, а после се появявате през нощта без предупреждение, а аз трябва да съм ви признателна за това, така ли?
Янси изкриви устни и на Сара й хрумна, че той я намира забавна. Това я вбеси още повече.
— Как смеете да ми се подигравате! — изсъска през зъби тя.
Янси отпи от кафето си, а после смирено произнесе:
— Много добре се справяш, скъпа мащехо! Какъв характер! Защо не ми каза, че има такъв змийски език? — обърна се той към Бартоломю. — Какво ли е станало с невинното, бездомно дете, което баща ми доведе в къщи?
Сара едва се сдържа да не плисне горещото кафе в лицето му и високомерно се изправи.
— Тъй като трябва да се съобразяваме един с друг докато сме в Магнолия Гроув, моля елате в кабинета на Сам да поговорим насаме — отсече тя и вирна презрително нос.
Чувствена усмивка плъзна по лицето на Янси, а в очите му танцуваше лукаво пламъче.
— Повярвай, chica, това е най-голямото ми желание.
Сара се изчерви, разбрала че той си мисли за снощи, а не за нещата, за които става дума сега. Проклет да е!
— Чудесно! Чакам ви там — отвърна тя с високо вдигната брадичка.
Тя тъкмо се канеше да излезе, когато вратата на кухнята се отвори и влезе Хайръм Бърнел. Възцари се мълчание, а през това време бившият управител оглежда обстановката в стаята.
Хайръм се беше присъединил към армията на Конфедерацията и бе воювал рамо до рамо със Сам, но за разлика от него се върна здрав. В Магнолия Гроув вече нямаше роби за надзираване, но работа имаше много и Сам му бе обещал да го наеме за дълго време въпреки променените условия. Когато Сам почина, Сара продължи да изпълнява волята му, доволна, че Хайръм й помага. Той беше почтен и много учтив и любезен, но макар че го държеше на разстояние, тя подозираше, че е влюбен в нея.
Независимо от това Сара планираше да го вземе в Каза Палома — щеше да й е нужна много помощ в новите начинания. Хайръм беше доказал, че е надежден и може да работи упорито, а докато не преминаваше невидимата преграда между тях, щеше да е безценен помощник в имението.
Хайръм кимна леко на Янси и стана ясно, че вече са се видели, а изразът му показваше, че не е особено доволен от неговото завръщане. После се обърна към Сара и с уважение повдигна шапката си.
— Добро утро, госпожо. Исках да ви кажа, че със стария Ной ще сеем днес житото. Като свършим, да започнем ли да орем северната нива?
Докато Хайръм говореше, Янси се бе надигнал и без да бърза, беше застанал точно зад Сара. За нейно учудване той постави непринудено ръка на рамото й и тя неспокойно си помисли, че той предявява някакви права над нея, предупреждавайки Хайръм да се пази. Изпреварвайки отговора й, той се обърна към Хайръм.
— Може би паметта ме лъже, Хайръм, но се кълна, че тази сутрин ти наредих да прегледаш складовете и да изхвърлиш всичко ненужно. Така ли е?
— Аз приемам заповеди само от господарката Сара, а не от такива като вас! — войнствено отвърна той.
Янси стисна по-силно рамото й, без да й дава възможност да се отдалечи. Всички очакваха намесата й и тя проклинаше Янси, който я беше поставил в такова неловко положение.
— Щом Янси ти е казал вече какво да правиш, изпълни го — меко нареди тя на Хайръм, а после студено отблъсна ръката на Янси и се изви към него. — Ще съм ви благодарна, ако първо обсъждате с мен заповедите, които давате на моите работници!
Няколко мига Янси наблюдава гневното й изражение, а после отново я хвана за рамото.
— Време е да си поговорим насаме, нали? — спокойно отвърна той.
Не й даде възможност да отговори и я дръпна навън от кухнята. Насочиха се безмълвно към къщата. Щом влязоха вътре, Сара се освободи от ръката му и тръгна напред към кабинета на Сам, изричайки наум множество остри забележки към него.