Тя се настани зад бюрото, а Янси затвори вратата след себе си и се отпусна лениво на креслото отпред. Отново, както и предната вечер, вдигна крака върху единия край на бюрото и ги кръстоса удобно. После без да бърза извади дебела черна пура и едва след като я запали и синкавият дим обви лицето му, той проговори.
— Трябва да съм благодарен, че не отмени просто от инат заповедите ми — бавно каза той.
— „От инат“ ли? — Сара ядосано си пое дъх. — Как смеете! Не забравяйте, че през последните шест години аз лично управлявах Магнолия Гроув! Хайръм Върнел е мой работник! И двамата сме собственици на това имение, но аз няма да позволя да се бъркате в работите ми и да заповядвате на хората, които работят за мен — разбрахме ли се?
Той я гледаше безстрастно и не можеше да се определи какво е изражението на кехлибаренозлатистите му очи.
— Тъй като стана дума, бъди така добра да ме запознаеш с условията по завещанието на Сам, преди да продължим. Всичко което знам е от кратката бележка, която ми прати Хендерсън: Сам е починал, ти си негова вдовица, а аз съм един от главните наследници. Може също да ми обясниш защо Шелдрейкови живеят тук — сви устни той. — Последното, което бях чул за тях е, че Томас Шелдрейк е богат — много по-богат от Сам, ако не ме лъже паметта.
Това, което чу, накара устата й да пресъхне — Янси не знаеше какви са условията на завещанието! Към гнева й се прибави уплаха и тя смутено го гледаше, но реши да не се предава и само попита:
— Бартоломю не ви ли е казал? Двамата сте ме обсъждали и се учудвам, че той не ви е разказал и за Том и Ан.
— Шелдрейкови сега не ме интересуват — рязко отвърна той. — В момента ме интересуваш ти!
Сърцето на Сара замря при тези думи и тя се опита да превъзмогне внезапното бучене, което се появи в главата й.
— Не виждам защо — прошепна тя.
— Така ли, скъпа? — отбеляза язвително Янси. — Не мислиш ли, че ще се заинтересувам от младата жена, която се е омъжила за баща ми — жена на възраст да му бъде внучка? От невинното бездомно дете без семейство и без богатство, което се е възползвало от трагичното стечение на обстоятелствата? Не мислиш ли, че поне малко ще се заинтересувам от нея?
Гласът му ставаше все по-остър и той с присвити очи я наблюдаваше през синкавия дим на пурата си. Мълчанието й още повече го вбеси. Той се изправи, хвърли пурата в месинговия пепелник до себе си, хвана с две ръце бюрото отстрани и се наведе към нея, заставайки само на сантиметри от лицето й.
— Не мислиш ли, че ще се заинтересувам от тази умна жена, която се е вмъкнала в дома на баща ми и си е осигурила голяма част от неговото наследство? От вдовицата на собствения ми баща, която снощи се остави да я прегръщам и целувам? Не е ли логично да искам да науча всичко възможно за това хитро и пресметливо създание?
Сара беше затаила дъх и го гледаше с широко отворени зелени очи на бледото си лице, а мастиленочерната рокля я правеше да изглежда слаба и уязвима. Думите му и гневът, който прозираше зад тях, я нараниха дълбоко. Тя очакваше, че Янси ще изтълкува по най-лошия възможен начин женитбата й със Сам, но не мислеше, че толкова ще я заболи. Много хора предполагаха, че се е омъжила за Сам заради богатството му и макар че й беше трудно, тя твърдо понасяше учудените им погледи и лукавите подмятания. Но сега, сега беше много по-болезнено, отколкото си представяше!
Тя с ужас усети, че очите й се изпълват със сълзи, но бе решена да не показва колко силно са я наранили думите му.
— Ако ме беше попитал, щях да ти обясня всичко — тихо отвърна тя, стиснала зъби. — Няма нужда да обикаляш наоколо и да разпитваш прислужниците.
— Не съм обикалял! — скръцна през зъби той. — Ти може да си живяла тук през последните шест или седем години, но аз съм израснал в това имение, а колкото до прислужниците… — Той спря и промърмори някаква ругатня. — За бога! Бартоломю е мой чичо, въпреки че майка му е негърка и е незаконнороден! — Устните му се изкривиха в гримаса. — Ние с Бартоломю не само имаме една кръв, но и двамата бяхме считани за мелези, а това, скъпа, свързва хората така, както малко неща успяват!
Сара се чувстваше така, сякаш си бяха разменили ролите и тя се бе оказала виновна.
— Може би е така, но нямаш право да нареждаш на работниците ми, нито пък да изказваш необосновани предположения за мен — отвърна примирено тя.
— Необосновани ли са? — спокойно попита той и за облекчение на Сара се отпусна назад в креслото.
— Да — леко кимна тя, гледайки го от високо.
— Тогава обясни ми къде греша… Не си ли прекалено млада, за да бъдеш жена на Сам? И бъркам ли като твърдя, че когато Сам те доведе в Магнолия Гроув ти нямаше пукната пара, нито пък роднини? Не съм ли прав? — Янси изстрелваше думите като куршуми в лицето й, а очите му сурово блестяха. — Нима не се омъжи за него? И не наследи голяма част от богатството му? Кажи ми, Сара, къде греша?