— Това са само голите факти — неуверено произнесе тя. — Нещата не бяха такива, каквито ги представяш! Аз обичах Сам! Не съм искала проклетите му пари! Той беше добър към мен, защищаваше ме и се грижеше за мен и аз не бих го наранила по никакъв начин, нито пък бих го използвала. Аз го обичах!
Изразът, който се появи на лицето му едновременно я изплаши и я накара да затаи дъх.
— Обичала си го! — извика ядосано той. — Щом толкова много си го обичала, щом си така скърбяща вдовица, защо всеки път, когато те докосна, ти пламваш като в огън? Кажи ми!
Сара мъчително преглътна, силно развълнувана от хода, който разговорът беше взел. Даже и да искаше, нямаше как да обясни нито на него, нито на себе си, нито на който и да е друг защо й въздействаше така и затова изрече първото нещо, което й дойде на езика.
— Беше заради брендито. — Забеляза ироничната му усмивка и заекна: — И-и-и късния час! Бях се у-уплашила.
Нещо проблесна в златистокафявите му очи; той рязко се изправи и с едно движение се озова до нея. Сграбчи я за раменете и я привлече към себе си.
— Да видим дали това е истина, chica! Сега няма бренди, не е тъмно и не можеш да кажеш, че съм се появил ненадейно пред теб.
Сара усети приятния, опияняващ аромат на тютюн и кафе миг преди горещите му устни да притиснат нейните. Това докосване и топлината, която излъчваха, когато той леко я целуна, не можеха да се сравнят с предишните целувки, но ефектът им бе същият — Сара усети, че дъхът й спира и сърцето й неистово започва да бие в ритъма на кръвта, която диво пулсираше във вените й. Ръцете му я привлякоха по-близо до него; целувката му стана по-страстна и тя усети как езикът му се стреми да проникне между устните й. Леко изстена — и с наслада, и умоляващо — когато той намери езика й, оплитайки я неудържимо в мрежите на желанието. Сара чувстваше, че се плъзга надолу, че светът започва да се върти около нея, а той с дълбок стон прихвана главата й и я обърна към себе си, жадно пиейки сладостта на устните й.
Желанията на тялото й се бяха разбудили и тя объркана си даде сметка, че ако не го спре, след няколко секунди ще е прекалено късно… и че всичко, което бе казал за нея, ще е вярно… Тази мисъл я накара да се изтръгне със стон от устните му, освобождавайки главата си от ръцете му. Тя го гледаше с отчаяние; устните й бяха наситено червени и леко подути от целувката. Той дишаше с леко усилие, а очите му отразяваха желанието, което толкова бързо беше обхванало и двамата.
В един безкраен миг те стояха, вперили очи един в друг, а после на устните му се появи сурова усмивка.
— Е, май току-що доказахме, че не си права, нали, скъпа?
Сара не се сдържа и му удари една плесница. Думите му толкова я разгневиха, че бе вдигнала ръка към лицето му преди да се замисли.
С гузно задоволство тя се взираше в пламтящия отпечатък от дланта й върху матовото му лице, но изражението му я накара предпазливо да отстъпи назад.
— Заслужи си го! — промълви тя. — Ти ме обиждаш и се опитваш да ме съблазниш от мига, в който пристигна.
Той замислено докосна мястото, където ръката й го беше ударила и за нейно учудване поклати бавно глава.
— Да, това е един от начините да се обяснят нещата — сухо отбеляза той.
Тя остана още по-изумена, когато той се обърна и седна на мястото си. Сякаш страстният миг изобщо не бе съществувал, той кръстоса ръце на гърдите си и спокойно каза:
— Разкажи ми за семейство Шелдрейк. Защо живеят тук?
Объркана от внезапната промяна у Янси, Сара седна зад бюрото и безцелно запрелиства документите, които стояха отгоре като се мъчеше да събере разпилените си мисли.
— Заради войната — започна тя накрая. — Макар и не съвсем. Като повечето жители на Тексас, Том изцяло подкрепяше Конфедерацията и даде всичките си богатства. Това, както и някои рисковани инвестиции, го доведе до почти пълна мизерия по времето, когато генерал Лий се предаде при Апоматокс. Знаеш ли, че той беше ранен? — вдигна тя очи към него. — Той спаси живота на Сам, но рискува своя. Лявата му ръка е напълно обездвижена и той трудно се справя с този недъг. — Погледът й потъмня за момент, тъй като си бе спомнила за Сам. Мили боже! Ако и той се бе върнал само с една неподвижна ръка…
Вратата на кабинета внезапно се отвори и вътре влетя Ан Шелдрейк.
— Той знае ли? Каза ли му вече? — попита тя.