Янси местеше поглед от виновния израз на Сара към лукавото лице на Ан.
— Какво? Какво не ми е казала? — попита той с хладен, заплашителен глас, присвил очи.
Ан доволно се засмя.
— Ами това, че Сам й е завещал Каза Палома!
ГЛАВА СЕДМА
В кабинета на Сам се възцари мъртва тишина. Янси прикова поглед в напрегнатите черти на Сара и ледено изрече:
— Ще ми обясниш ли за какво говори тя?
— О, не трябва да виниш Сара за това — намеси се весело Ан, която влезе в стаята и удобно се настани в креслото до стола на Янси. — Тя не обича да говори за тези неща, но с изключение на малки суми за Бартоломю и Танси, Сара получава всичко… без разбира се твоята част от Магнолия Гроув. — Ан я погледна хитро. — С нищо не блести, а така добре се справя, нали?
Без да сваля поглед от все по-напрегнатото й лице, Янси се съгласи предразполагащо.
— О, да, погрижила се е дяволски добре за себе си! Кажи ми, в завещанието изрично ли е записано, че тя получава Каза Палома?
— Естествено — любезно отвърна Ан. — Е, има някои странни условия. — На устните й се появи котешка усмивка. — Да кажа ли какви са?
Сара се изтръгна от хипнозата, която я бе приковала в мига, когато Ан влезе.
— Престани, Ан! — ожесточено извика тя. — Янси може да научи когато пожелае условията на завещанието от господин Хендерсън. — Тя с усилие издържа погледа му и остро добави: — След като толкова те интересува, отиди днес следобед при него в Сан Фелипе. Той ще ти обясни всичко.
Янси се усмихна хищно.
— Но аз предпочитам Ан да го направи. В края на краищата тя е тук и изгаря от желание да ми разкаже всичко!
На Сара й се искаше да бе имала повече време да се подготви за този разговор; тя проклинаше ненавременното влизане на Ан и си мечтаеше да е където и да е другаде, само не тук, но си пое дъх и произнесе със завидно спокойствие:
— Няма нужда да безпокоиш Ан. Аз сама ще ти предам условията на завещанието.
— Но скъпа — изрече мило Ан — той изобщо не ме безпокои!
Сара сви устни.
— Добре, но това не е твоя работа и ще съм ти благодарна, ако ни оставиш насаме.
Ан се нацупи, но не настоя. Грациозно се надигна от креслото и черната й копринена рокля прошумоля.
— Щом така си решила, скъпа, аз нямам друг избор. — После предизвикателно погледна Янси и прошепна: — Ние двамата ще си поговорим по-късно — имам толкова много неща за разказване!
Сара едва не тропна с крак, обидена от провокиращата тактика на Ан и не за пръв път си помисли, че трябва да каже на нея и на мъжа й да си потърсят друг дом. Ан приличаше на Маргарет както никой друг. Наблюдавайки я как самодоволно се отправя към вратата, Сара осъзна, че е направила голяма грешка, когато мълчаливо се беше съгласила те да дойдат с нея в Каза Палома. И ако имаше поне малко разум, трябваше да действа незабавно, за да предотврати неприятностите. Този въпрос обаче можеше да почака. В момента трябваше да се справи с много по-критично положение. Тя изправи рамене и погледна Янси право в очите.
Янси също изпрати с поглед Ан и едва когато тя тихо притвори вратата, той се обърна към Сара.
— Разкажи ми пак как Шелдрейкови попаднаха тук — изрече с непроницаемо изражение той.
Сара вдигна рамене, щастлива, че неизбежното обяснение се отлага.
— Знаеш какъв беше баща ти — Том му беше скъп приятел и когато загуби плантацията си, Сам му предложи подслон, особено след като Том бе ранен заради него.
— Подслон, si, но не смятам, че баща ми е мислел вечно да се грижи за тях, въпреки понякога смешната си щедрост — сухо отбеляза Янси.
Сара сведе очи и се намръщи.
— Вероятно не. Сигурно щеше да намери начин Том да стане по-самостоятелен, но…
— Но той умря и ти наследи всичко — хладно допълни Янси.
— Не всичко! — огорчено отвърна тя. — Той ти остави половината от Магнолия Гроув!
— Пет пари не давам за Магнолия Гроув! Нито за който и да било от имотите му, с изключение на Каза Палома и ти го знаеш много добре! — Горчив смях се изтръгна от гърдите му. — За бога, всеки го знае! Нали затова убих Маргарет? — С изопнато лице и святкащи кехлибарени очи той продължи рязко: — И щом не исках тя да го притежава, дяволът ми е свидетел, че и теб няма да допусна в средата на земите си! Кажи ми сега, какво искаш в замяна на Каза Палома? — Той се наведе напред и с напрегнат израз предложи безцеремонно: — Ако ми върнеш Каза Палома, ще ти дам своята част от Магнолия Гроув.
Сара го гледаше без да продума и той продължи по-внимателно, сменяйки тактиката.
— Каза Палома винаги е била земя на рода Алварес. Сара, там е живял моят прадядо, а за теб тя не означава нищо. Това е дива и безлюдна местност и не е място за човек като теб — ти няма как да я използваш. Аз те моля, не — умолявам те — бъди разумна! Ще ти дам моята част от Магнолия Гроув в замяна. Това е добра сделка, като се има предвид състоянието на Каза Палома. — Той почака няколко минути и тъй като Сара все още мълчеше, сви ядосано устни и извика: — Por Dios! Ако това не е достатъчно, ще ти платя и със злато. Това трябва да задоволи алчната ти душа!