Сара поклати глава още докато той говореше.
— Каза Палома не е моя собственост — промълви с треперещи устни тя.
— Какво значи това? — Янси беше присвил очи. — Сам или ти е завещал имението, или не е. Кое от двете е вярно?
Сара си пое дъх и припряно отвърна:
— Сам е оставил имението на децата ми, а ако нямам деца, негови собственици ще станат Танси и Бартоломю.
Тя се бе приготвила да посрещне избухването му и предизвикателно го наблюдаваше. Със смешно учудено изражение той се отпусна назад в креслото. Като човек, зашеметен от удар, той наведе глава и объркано прокара ръка по челото си.
— Твоите деца! — тихо измърмори той. — Каза Палома ще принадлежи на твоите деца!
Окуражена от реакцията му — поне не я беше хванал за шията — Сара предпазливо допълни:
— И аз бях толкова учудена, когато господин Хендерсън ми прочете завещанието. — Тя прехапа устни и зачака отговора му.
Той мълчеше. Тялото му беше странно застинало и всяка изминала секунда й подсказваше, че той прехвърля отново и отново условието на Сам в главата си. За неин срам в мислите й лукаво се промъкна хрумването, че някога може да носи негово дете и за да го отпрати, тя отново заговори.
— Съжалявам, че това е такъв шок за теб; когато го чух за пръв път и аз реагирах така. — Тя нервно се закашля и добави: — Ще те оставя сам. Сигурно имаш да мислиш върху много неща.
При тези думи на Сара той повдигна глава и изразът му я накара да замръзне на мястото си.
— Valgame Dios! — извика той с едва сдържан гняв. — Зад ангелските ти черти се крие ум, по-остър и от този на Маргарет! Тя се опитваше да вземе каквото може от баща ми, но ти — ти искаш всичко!
Сара се ядоса, че Янси свърза името й с това на Маргарет, но не можа да разбере смисъла на твърдението му.
— Какво имаш предвид? — попита го тя.
— Ами естествено това, че ти много умело си манипулирала Сам, за да го накараш да сложи такава клауза в завещанието си! А той напълно трябва да си е бил загубил ума по теб, щом е могъл да си представи, че носиш мое дете! Ако беше моя жена, даже и на смъртното си легло не бих допуснал мисълта, че ще родиш дете на друг мъж. Каква е тази сила в очарователното ти личице, която кара мъжете да се превръщат в глупаци? — мрачно се засмя той. — Знаеш ли, че и аз едва не си загубих ума по теб?
Сара поклати глава, без да разбира думите му, слисана от ужасното тълкуване на нещата. Тя е като Маргарет? И е манипулирала Сам?
С широко отворени очи — като на сърна, хипнотизирана от приближаването на дебнещ тигър — тя го видя да става и да заобикаля бюрото, за да застане пред нея. Погледът му обидно оглеждаше от главата до петите стройното й тяло.
— Може би съм виждал и по-добри кандидатки за майка на детето ми, но Сам, благодарение на твоята егоистична намеса, е ограничил избора ми. — Гневът, с който наблягаше на всяка дума, вся ужас у Сара, но тя не можеше да помръдне. Остана неподвижна даже и когато той я сграбчи и я обърна към себе си. Дъхът му с аромат на пура опари бузата й, а устните му почти и докосваха кожата й.
— Знаеш ли кое е най-смешното в тази ситуация, amiga? — попита той със странно измъчен тон, в който ядът беше отстъпил място на чувствата, които го бяха завладели. — Най-смешното е това, querida, че мисълта за теб ме преследваше така, както мисълта за никоя друга жена, даже за Маргарет. Не можех да прогоня от съзнанието си спомена за големите ти зелени очи и сладостта на устните ти. Когато заминах оттук, отнесох в себе си твоя образ; дори едва не се върнах, за да те взема, но си казах, че си прекалено млада и невинна за мен. — Ръцете му се спуснаха към шията й. — Можеш ли да си представиш какво почувствах, когато научих, че си се омъжила за Сам? Когато открих, че изцяло съм се заблудил в теб? Представяш ли си мъката, която ме изпълни? Гневът заради лудостта ми? Ще разбереш ли някога горчивото ми разочарование, когато така мъчително се уверих, че прекрасният ти образ е лъжлив и че си ме заблудила за това, което си в действителност. — Пръстите му се свиха и Сара за миг се уплаши. — Исках да те убия! Ти изглеждаше толкова невинна и деликатна… накара ме да мечтая за неща, за които бях престанал да се надявам… и все пак под маската ти се криеше същество, пресметливо и алчно като Маргарет!