— На твое място бих се тревожил повече за себе си, а не за Хайръм!
— Защо? — храбро отвърна Сара. — Не съм направила нищо лошо! За разлика от теб! Ти скочи върху нас и заплаши Хайръм. Как ще обясниш постъпката си?
Янси здраво я хвана за ръката и я поведе обратно към къщата.
— Да кажем, че защитавах интересите си.
— „Защитавах интересите си“! — ядосано извика Сара. — Какво имаш предвид?
Янси я погледна насмешливо.
— Мисля, че знаеш много добре какво имам предвид! — И за нейна изненада той с внезапно движение я привлече към себе си и я целуна.
Целувката му беше властна и Сара усети, че я обхваща познатото замайващо вълнение от допира на устните му, но една част от нея се учудваше колко различна бе реакцията й, когато Хайръм се опита да я целуне. Устните на Янси бяха горещи и търсещи; зъбите му жадно хапеха устните й като я изкушаваха, но и властно настояваха да ги разтвори. Той беше много умел, но Сара упорито се съпротивляваше на предателското желание, което замъгляваше чувствата й. Тя го отблъсна и язвително подхвърли:
— Това ли е единствения ти отговор на всички въпроси? Целувка?
Усмивка повдигна ъгълчетата на устните му.
— Ти можеш ли да измислиш по-добър?
— Със сигурност… — разпалено започна тя, обзета от негодувание към закачливия му тон.
Устните на Янси прекъснаха острите думи и въпреки че тя се съпротивляваше, той я целуна страстно с доволно стенание. Когато откъсна устни от нейните, той я погледна с непознато за нея вълнение.
— Ти си моя! — дрезгаво промълви той. — И си спомни за това, когато Хайръм или който и да било друг се опита да те докосне! Не искам моята жена да подхранва домогванията на чужди мъже.
Гръдта на Сара се повдигна от възмущение и прекрасното й лице се порозовя от гняв.
— Аз не съм твоя собственост! Откъде ти дойде абсурдната идея да предявяваш претенции към мен и към чувствата ми — просто не мога да разбера!
Светкавично променил настроението си, Янси се отпусна и произнесе насмешливо:
— Какво, скъпа, забрави ли? Според твоята идея и завещанието на Сам ние трябва да си имаме бебе, може би две или три! Това обяснява „претенциите“, които имам към теб, нали? Съгласи се, че не мога да стоя настрана и да гледам как те омайват други мъже.
— О, спри! — вбесено извика Сара. — Имаш някаква болна фикс идея за Каза Палома и е време да си я избиеш от главата! Твоите предци може да са живели там, но това е само земя и аз нямам намерение да се превръщам в кобила за разплод, само за да можеш да задоволиш амбициите си! — Тя го гледаше ядосано, без да съзнава колко е привлекателна с кичурите меднозлатиста коса, които се бяха изплъзнали от стегнатите плитки, завити отстрани на главата й.
Със загадъчно изражение Янси отново леко я привлече към себе си. Обидно лесно преодоля съпротивата й и възбуждащо докосна с устните си нейните.
— Сигурна ли си, amiga, че само земята ме изкушава?
Тя го погледна удивено. Тогава той я целуна и устните му уверено и настойчиво се помъчиха да я въвлекат във вихъра на желанието, но тя мрачно се изтръгна от ръцете му. Взря се в матовото му лице и промълви:
— Какво означава това? Ако не е заради земята, то защо ще си толкова… толкова… — тя не намираше думи и безпомощно го гледаше.
Той прокара безгрижно пръст по бузата й.
— Ти си умна жена… — прошепна той. — Убеден съм, че ако помислиш малко, ще намериш отговор.
Той се обърна и си тръгна, но тя беше решена да получи ясен отговор.
— Янси Кантрел, веднага се върни! — властно му нареди тя. — Не си отивай — не сме си свършили разговора!
Янси я погледна през рамо с вбесяваща самодоволна усмивка.
— Но, мила, аз казах по въпроса всичко, което имах!
Това беше прекалено и с доста свирепо за такова фино създание ръмжене тя сграбчи в ръка черните си поли и се спусна след него. Настигна го и започна да удря с юмруци широкия му мускулест гръб.
— Никога повече — извика тя, останала почти без дъх от усилията и от гняв — не си отивай така!
Смеейки се, Янси се обърна и хвана малките й юмручета.
— Каква пламенна малка тигрица можеш да бъдеш — каза й той полунасмешливо, полувъзхитено и очите му заблестяха с мека светлина, която накара сърцето й да спре.
Той престана да се смее и те се взираха един в друг като хипнотизирани. Можеха да останат така безкрайно, загледани очи в очи, но изведнъж прокънтя гласът на Том Шелдрейк и прекъсна магията, която ги бе обгърнала.
— Янси! Янси! Трябва да говоря с теб — викаше високо Том. Янси пусна Сара и погледна в посоката на гласа. Той не беше виждал Том, откакто се беше върнал и с огромно усилие на волята успя да скрие удивлението си от промените в него.