За щастие конете спряха, а Янси слезе и застана до коня й. С пестеливи, бързи движения той я отвърза от седлото и я свали на земята. Краката й не я държаха и когато той грубо махна одеялата, тя политна към него.
— Предупредих те, че ако ме накараш да спра, ще те накарам да съжаляваш! — мрачно каза той.
Поемайки големи глътки свеж въздух, Сара бързо изрече:
— Ти не разбираш! Аз трябва… — Тя се изчерви и промълви едва чуто: — Аз трябва да… Аз… — Срамежлива по природа, тя ужасно се смути, че трябва да признае нуждата си и го погледна умолително.
Янси веднага разбра и сви устни.
— Съжалявам, chica. Трябваше да спра по-рано. — Той я погледна изпитателно и спокойно продължи: — Можем да постъпим по два начина. Или ще ми дадеш честна дума, че няма да избягаш, ако те пусна сама, или… ще дойда с теб. Кое избираш?
Нуждата я караше да бърза и със зачервено от обида лице тя едва чуто изрече:
— Кълна се! Няма да избягам! — И без да чака потвърждение тя се мушна в храстите.
Янси търпеливо чакаше.
— По-добре ли си? — попита я меко той, когато тя се появи след няколко минути.
Сара се изчерви още повече. Кимна с глава, послушно се запъти към коня и застана безмълвно до него. Янси се приближи със завивките и тя трепна, но беше очевидно, че няма да се съпротивлява.
Огряна от бледата луна, с гъста коса, спускаща се по раменете и стройно тяло, очертано от закърпената муселинена рокля, тя изглеждаше толкова измъчена, че Янси усети болка в сърцето си.
— Ако обещаеш да не създаваш неприятности, няма да те връзвам повече — каза й той сърдито.
Тя го погледна с благодарност и той я повдигна и внимателно я постави на седлото, ругаейки се наум за глупостта си. После строго я изгледа и добави:
— Един звук, едно движение — и пак ще те вържа, разбра ли?
Тя кимна с широко отворени зелени очи и като че ли не можеше да повярва, че няма да се наложи повече да понася задушаващите я одеяла. Янси промърмори нещо и започна да наглася стремената на коня й.
Тя не беше облечена като за езда и това пролича още щом Янси докосна босите й стъпала. Той се намръщи. За миг задържа ръцете си върху тях, а после въздъхна, тръгна към товарния кон и дълго рови в един от вързопите.
— Слез от коня и сложи това — сухо й нареди той, когато се върна. — Нямам намерение скоро да спирам, а със сегашното си облекло ще привличаш погледите на хората ако срещнем някого.
„Това“ бяха ботушите й, сламена шапка с широка периферия, износена къса басмена рокля и чифт момчешки панталони до коленете. Тя сви устни, а подозренията й, че поне един човек от Магнолия Гроув е съдействал на това пъклено дело, се засилиха. Тя грабна дрехите от ръцете му, обърна се с гръб към него и под скромното прикритие на нощницата нахлузи панталоните и ботушите. После се поколеба за момент, защото за да облече роклята трябваше да свали нощницата. Смутено погледна през рамо и видя, че Янси я наблюдава развеселен. После промърмори нещо доста неподходящо за една дама и пак му обърна гръб. Пое си дълбоко дъх, със светкавично движение съблече нощницата и се пъхна в роклята.
Пред очите на Янси се мярнаха белите, нежно заоблени рамене, изправения гръб и тънката й талия, а после басмената рокля скри прелестите й от очарования му поглед. За миг той задържа погледа си върху задните й части, изящно подчертани от късите панталони. Сара се извърна към него и забеляза как той открито разглежда тялото й.
— Надявам се, че си се забавлявал! — ледено произнесе тя. Той се засмя и й подаде широкополата сламена шапка.
— О, разбира се, скъпа! Наистина!
Прекалено ядосана за да му отговори, Сара нахлупи шапката и грациозно възседна коня. Пришпори го в галоп без определена мисъл. Янси уплашено извика и се спусна към своя кон. Само за миг Сара осъзна, че това беше шансът й за спасение; че няколкото ценни мига, в които Янси ще се забави докато се качва на коня си, могат да й върнат свободата. И ако нейният кон е по-бърз… Развълнувана, тя пришпори коня и когато животното се впусна в див галоп, от гърлото й се разнесе лек смях. Тя ще му покаже! Изпадна във възторг но изведнъж си помисли, че не е избрала правилно момента — не знаеше къде се намира и накъде трябва да тръгне, а от Янси, чийто кон вероятно бе по-бърз, я деляха само секунди. Тя чуваше тропота на копитата зад себе си и с всяка минута се уверяваше все повече, че той ще я настигне. А още по-лошо беше, че му бе дала дума да не бяга. След тази рискована постъпка беше много вероятно да прекара остатъка от пътя овързана в одеялата.
Тя не си даде повече време за размисъл, рязко дръпна юздите, а конят изцвили и се изправи на задните си крака. Сара не беше особено добър ездач, но успя бързо да се прилепи към него, молейки се да не падне назад и да я убие. Забравила за Янси, който спря коня си не толкова драматично, Сара няколко мига се бори да усмири животното.