Беше като сладко мъчение и за двамата — ръката му, която нежно галеше лицето й и устните, които упоително лениво я целуваха. Опиянена от тези възбуждащи целувки, Сара се остави на вълните на желанието, на пробудената от изкушаващите ласки чувственост. Това не бе внезапно избухващата дива страст на предишните им целувки, а неуловимо изпълващо я усещане за собственото й тяло, за лекото напрежение в гърдите, за присвиването на стомаха и сладката топлина между бедрата, която достигаше до всяка фибра на тялото й.
Неусетно бе обгърнала с ръце шията му, а тънките й пръсти си играеха с черната му коса; в един безкраен миг като че ли й бе достатъчно да усеща как тъмните къдрици се увиват около пръстите й, а медените му устни замайващо я целуват. Но топлината все по-силно заливаше тялото й и Сара бе обзета от смътно нетърпение. Внезапно й се прииска той да я целува както преди, да усети твърдостта на устните му и вкуса на езика, който ще се плъзне в устата й…
Тя неспокойно се размърда, притисна между пръстите си тъмните кичури коса и леко изстена, когато той отново я целуна без да й даде това, което тя очакваше. Сара не изчака той да вдигне глава; пръстите й се свиха и за свое удивление тя се чу как прошепва, останала без дъх:
— Целуни ме, Янси! Наистина ме целуни!
Янси издаде приглушен стон и притисна устните й без следа от предишната нежност, а езикът му се вмъкна във влажната дълбина между тях. Целуваше я пламенно като все повече отпускаше тялото си надолу, докато накрая почти легна върху нея.
Сара прие тежестта на тялото му, усещайки възбудено как гърдите й се допират до него, а езикът му, намерил нейния, я пронизваше с огнени стрели и я караше да се извива в изнемога. Тази жажда се появи у нея толкова постепенно и неусетно, че тя даже не забеляза промените в тялото си, не усети кога кръвта й диво запрепуска във вените, нито настойчивите желания на плътта. Тя беше твърде невинна, за да знае колко непреодолимо завладяваща е тази възбуда. Вълшебните целувки на Янси сякаш я бяха уловили в капан и тя безпомощно се отдаде на страстта, жадувана от горещата й плът.
Всички пречки помежду им изчезнаха; съществуваше единствено този момент — сладкият, упоителен момент, когато лежаха на меката трева, дъбовете хвърляха хладната си сянка върху телата им и Янси страстно я притискаше в прегръдките си. Странната клауза в завещанието на Сам, ужасяващото тълкуване на Янси, даже грозното похищение бяха забравени — съществуваха само топлината на тялото му, сладостният плам на целувките му и вкусът му върху езика й…
Даже ръката му, спуснала се върху гръдта й, не наруши чувствената магия и тя потръпна, когато той прокара пръстите си върху нея и леко докосна набъбналото зърно. Той се отпусна между краката й — това изглеждаше най-естественото нещо на света, а устните му последваха ръката му, възбуждащо се сключиха около зърното и тя удовлетворено изстена.
Мисълта й беше парализирана и Сара се бе оставила на чувствата на неопитното си тяло, всеки нерв от което я тласкаше към една цел и тя не беше способна да го спре. Смътно усещаше, че Янси диша учестено, че движенията му стават все по-нетърпеливи и това някак странно усилваше възбудата и първичните импулси, които властваха над нея.
Тя не се възпротиви, когато пръстите му разкопчаха роклята й и откриха голотата й; после той свали и своята риза и притисна силното си здраво тяло до напрегнатата й гръд, а тя само въздъхна със задоволство и се прилепи до него. Докосването до обраслата с гъсти черни косми гръд й се стори безкрайно възбуждащо и Сара се мъчеше да уталожи напрежението в гърдите си като се извиваше в невинна самозабрава, притиснала се до него.
Янси внезапно се отстрани от нея, промърмори нещо неразбрано и захвърли настрана последните остатъци от дрехите си. Великолепното му тяло прикова погледа на Сара. Тя не можеше да откъсне очи от него и с искрен възторг се взираше в прекрасното лице, широките рамене, силните гърди, тънкия кръст и аристократично издължените крака. Но вниманието й бе погълнато от гледката на възбудената му мъжественост. Янси беше наистина чудесно сложен… навсякъде, но Сара, която никога не бе виждала възбуден мъж, не можеше да оцени колко щедро го бе дарила природата. Тя просто го наблюдаваше със странно вълнение и се разтърсваше от тръпки на страх и очакване.
Нито за миг не й хрумна да спре това, което ставаше между тях; то изглеждаше неизбежно, естествено последствие на магнетичното привличане, появило се в мига, когато той я целуна за пръв път на стълбите в Магнолия Гроув преди толкова много години. Всяка мечта, всяка мисъл, изпълнена с копнеж по него водеха до този момент и силна тръпка я прониза когато осъзна, че след няколко мига силното му тяло ще се слее с нейното, че тя ще му принадлежи и животът й вече няма да бъде същият…