— А сега ще ми обясниш ли какъв брак сте имали с баща ми? — рязко попита той.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Задоволството на Сара в миг се изпари и тя се изчерви. Действителността се стовари като гръм върху нея и в съзнанието й отчетливо изплуваха предишното недоверие и враждебността между тях. С неприятно усещане в корема тя осъзна каква лудост е да забрави, че Янси е неин неприятел, че той не й вярва и я подозира в най-долни намерения за брака с баща му. Той беше неин похитител и по гърба й полазиха ледени тръпки, когато се сети, че любовта им може да е била добре обмислен ход от негова страна. Той се беше заклел, че ще бъде баща на децата й. Вероятно е съвсем права да подозира, че това, което за нея е откритие, за него е просто средство за постигане на целта.
Вълна от срам я заля; тя седна и грабна късата басмена рокля, която лежеше на тревата. С треперещи ръце я придърпа към себе си, съзнавайки че скрива само малка част от голото си тяло. Янси язвително се усмихна.
— Не е ли късно за такава скромност?
Сара се зачерви още повече и смутено промълви нещо, търсейки с поглед панталоните си.
Янси ни най-малка не се притесняваше от голотата им и дръпна с рязко движение роклята й.
— Por Dios! Разкажи ми за брака ви! — настоя той. — Защо беше още девствена? Каква черна магия си направила на баща ми, за да го държиш далече от леглото си?
Сара умолително погледна смачканата рокля в ръката на Янси.
— Ами… ами ние така решихме — промърмори тя. — Моля те, дай ми дрехите!
— Не! — избухна Янси. — Какво е това обяснение, по дяволите — „ние решихме“? Какво си сторила на баща ми, за да се съгласи с такова неестествено положение?
— Той искаше така! — гневно отвърна тя, мъчейки се да изтръгне роклята си.
Янси дръпна ръката си и без усилие парира опитите й да я достигне.
— „Той искал“ — с недоверие възкликна той. — Лъжеш! Когато се е оженил за теб, баща ми е бил здрав, жизнен мъж и нищо не би го спряло да консумира брака ви.
Сара се примири, че няма да получи дрехите си, докато не му разкаже по-подробно за странния си брак със Сам. Тя въздъхна и започна:
— Ние с баща ти се обичахме, но не по начина, за който си мислиш. От мига в който го видях за пръв път, Сам непрестанно се грижеше за мен като за дъщеря и никога не е правил и най-слаб намек за друго чувство, а аз… — Сара замълча и очите й се напълниха със сълзи, когато си спомни колко мил и внимателен беше Сам с нея и колко много й липсваше. — Постепенно свикнах да мисля за него като за баща. Безспорно той се грижеше повече за бъдещето ми от Матю — сухо се усмихна тя и смело погледна намръщения Янси. — Независимо какво си мислиш, аз го чувствах като баща и го обичах както дъщеря обича баща си.
Янси изсумтя.
— И точно защото те е обичал като дъщеря, затова ли се е оженил за теб?
Огорчена, Сара рязко отвърна:
— Да, за това! Той искаше да е сигурен, че ако му се случи нещо през войната, аз ще имам с какво да живея. Каза ми, че е искал да ме осинови, но събитията са се развили твърде бързо и за времето, което му оставало до заминаването, можел само да се ожени за мен. — Сара не издържа презрителния поглед на Янси и сведе очи. Гласът й стана съвсем тих. — Отначало това трябваше да е брак по споразумение и нито един от двамата не искаше да го превръща в нещо друго. Оженихме се само защото Сам искаше да напусне Магнолия Гроув, спокоен за моето бъдеще в случай че загине. — Очите й потъмняха от вълнение. — Той ме молеше да се оженя за него! Най-напред идеята ме шокира и аз отказах, но после осъзнах, че мога да успокоя мислите му само по този начин. Бяхме решили да анулираме брака щом той се върне от войната, но тогава той вече умираше… — На гърлото й заседна буца и тя бързо продължи: — Бракът имаше за цел само да ми даде сигурност и това показва колко прекрасен и щедър човек беше баща ти. Това че се ожени за мен, беше един великодушен жест от негова страна!
Янси я стрелна насмешливо с очи.
— Трогателна история, но не й вярвам.
Сара ядосано вирна брадичка.
— Добре! — изсъска тя. — А според теб какво се е случило?
Янси стисна устни и се приближи към нея.
— Аз смятам — започна спокойно той, а в гласа му се усетиха заплашителни нотки — че ти си предложила брака. Че само ти си мислила за бъдещето си и си се подсигурила по единствения възможен за теб начин ако той умре, някой друг да се погрижи за теб.
— Това изобщо не е вярно! — възмутено отвърна Сара. — Ти едва ме познаваш — как можеш да си помислиш такива долни неща за мен?
Янси горчиво се засмя.
— Забравяш, че съм имал работа с такива като теб. Едва не се ожених за една жена, с която много си приличате. Въпреки че тя не излъчваше твоята безпомощна невинност, Маргарет много добре знаеше накъде върви!