— Аз не съм като Маргарет! — ожесточено отвърна Сара. — Аз обичах баща ти! Исках той да е щастлив и да му осигуря утеха, когато трябваше да ме остави сама в Магнолия Гроув.
— И естествено никога не ти е хрумвало, че като се омъжваш за него, всъщност мислиш за себе си!
Поразена, Сара го гледаше виновно, без да може да промълви дума. Тя наистина бе мислила какво ще означава това да бъде вдовица на Сам и щеше да е долна лъжа да отрече, че не се е грижила за собственото си бъдеще. Но това не беше основният й мотив, болезнено разсъждаваше тя. Тя никога не бе си представила, че е възможно да се омъжи за Сам, но той толкова настояваше! Нищо лошо не бе сторила!
— Така е, чрез женитбата с баща ти аз си осигурявах бъдещето — призна накрая тя. — Щях да съм последната глупачка, ако не го бях осъзнала. Особено след като Сам го изтъкваше като мотив за брака ни!
Върху красивото лице на Янси се бе изписала открита неприязън и той я гледаше намръщено.
— Ето какво ще ти кажа — ти си дяволски умна и много по-съобразителна от Маргарет! — унило се засмя той. — Тя никога не би си признала грешките, но ти — ти го правиш с толкова измамна искреност, че всеки друг би бил обезоръжен!
— Но не и ти.
Кехлибарените му очи се сведоха към голото й тяло.
— О, не. Не и аз, госпожо. Както вече споменах, Маргарет ми показа колко разочарования може да донесе една пресметлива жена — даже и такава малка кучка с прекрасно личице като теб!
Долната устна на Сара трепна издайнически, но тя примигна, за да отпъди сълзите.
— Ясно ми е, че щом си си съставил такова мнение за мен, няма какво повече да говорим — изрече тя със спокойствие, което и струваше доста усилия. — Но, кажи ми — щом съм такова презряно същество, щом съм порочна като Маргарет, как може да искаш да стана майка на децата ти? — Тя срещна погледа му без да трепне. — Нали такава беше целта на това, което направихме? — Сълзите и терзанията надделяваха над желязната маска, която си беше наложила и тя припряно продължи: — Нали това беше част от плана ти? Причината, заради която ме отвлече? Нали трябва да нося твое дете, така че Каза Палома да принадлежи на човек, във вените на когото тече кръвта на рода Алварес? — гласът й леко потрепера. — Ти хладнокръвно ме прелъсти — трябва да си го обмислил много добре, но как тогава смееш да ме наричаш пресметлива? Твоите мотиви не се различават много от това, в което ме обвиняваш!
Янси я сграбчи за раменете и я разтърси.
— Никога нищо не съм планирал! Освен да те заведа в дел Сол!
— О, искаш да ме убедиш, че това, което стана, беше случайно? И че не си целял аз да забременея? Че не се надяваш от това да се роди дете?
— Demonio! Изобщо не беше така! Никога не съм си помислял… — той замълча и я погледна навъсено. — Исках само да спрем и да си починем. Ти си на седлото почти от полунощ и когато стигнахме дотук, аз си помислих… — той се намръщи още повече. — Помислих си, че ще е добре да си починеш, преди да продължим нататък.
— Това ли било? — спокойно попита тя. — И не си имал намерение да ме прелъстиш? Нито пък мисълта да се любим ти е минавала през главата?
Той промърмори някаква ругатня и отново я повали на тревата. Доближи загорялото лице и устните си на няколко сантиметра от нейното.
— Ах, ти, малка магьоснице! Знай, че откакто те целунах в кабинета на Сам, не съм мислил за нищо друго освен да те любя!
Той грубо я целуна, като че ли беше сърдит, но дали на нея или на себе си, Сара не можеше да разбере. Тя знаеше само, че е опасно да му позволи да я целува и че трябва да го спре. Опита да се изплъзне, но той беше по-силен и твърдо решен да получи това, което иска и тя не успя да отблъсне топлото му, мускулесто тяло, което я притискаше към земята. Устните му я търсеха, а езикът му се опитваше да се вмъкне в устата й.
Сара замаяно се бореше и отчаяно се мъчеше да го спре, преди да е станало твърде късно. Накрая тя успя да промуши лакътя си между телата им и извърна главата си настрана.
— Престани! — извика тя. — Не прави нещата по-лоши, отколкото са!
И двамата дишаха учестено и известно време се взираха един в друг с почти допрени лица. Желанието, замъглило погледа на Янси, постепенно угасна и той изкриви устни в горчива гримаса.
— И сега не мислех, че… Аз… — полуядосано, полуобъркано изражение се появи на лицето му. — Когато съм до теб не мисля за нищо друго освен за това колко сладки са устните ти и как ми се иска да се слея с теб… колко мека и жарка ще е плътта ти, какво удоволствие ще ми доставиш. — Той замълча, погледна я втренчено и продължи с пресипнал глас: — Сара, трябва да ми повярваш — никога не съм мислел, че това ще се случи. — После почтеността го накара да добави: — Поне не сега. Не тук и не по такъв начин. Аз наистина смятах само да си починем. Повярвай — събудих те само за да ти кажа, че е време да тръгваме. Не съм искал да те целувам… — Очите му се спряха на устните й и той преглътна. — Просто така се случи… Не съм го предвиждал. Ти беше толкова очарователна, толкова неотразима — исках да те целуна само веднъж, но… — Той се наведе и допря устни до ъгълчето на устата й. — А като те целунах, вече не можех да спра… желаех те. — Той бавно я целуна отново и дрезгаво прошепна: — И пак те желая… сега…