Целувките му бяха вълшебни, но Сара знаеше, че не се ли измъкне преди желанията на тялото й да са я влудили, после нямаше да има смисъл. Тя се изтръгна от прегръдката му и скочи на крака. Избягваше да поглежда към изкушаващото му тяло и като събра припряно дрехите си, се спусна към близкия поток. Пусна дрехите на земята и се потопи в бързите му води, радостна, че той се оказа по-дълбок, отколкото изглеждаше. Затоплената от слънцето вода стигна почти до кръста й. Тя инстинктивно поиска да измие от себе си следите от сливането на телата им, като че ли като премахнеше външните доказателства, щеше да заличи и случилото се. Отново и отново се потапяше във водата и яростно изтриваше от кожата си свидетелствата за бурната им страст.
Сара не си даваше сметка, че плаче и сълзите се стичат по лицето й докато Янси, също потопил се в потока, не я взе в прегръдките си.
— Preciosa! Не плачи! Аз не мислех… — той тихо изруга и промърмори: — Извинявай! Кълна се, че няма да те докосвам повече. — Той горчиво сви устни и се поправи: — Кълна се, че ще се опитам да не те докосвам повече, но ти си толкова привлекателна!
Тя се извърна към него.
— Тогава пусни ме да си отида — каза глухо тя. — Върни ме в Магнолия Гроув.
Янси я притисна по-силно в прегръдките си и разкаяното му изражение изчезна начаса.
— Не. Не искай това от мен! — отвърна той с решително свити устни.
Сара ядосано се изтръгна от ръцете му, без да я е грижа, че не е облечена и излезе на брега. Бързо навлече дрехите си, без да поглежда към Янси, който също излезе и бавно започна да се облича.
Той объркано се взираше в нея и каменното й лице го караше да се чувства неловко. Por Dios! Какво щеше да прави с нея, по дяволите? Той не си беше представял нещата така! Той я гледаше, а сърцето му се късаше и се изпълваше с гневно, виновно отчаяние. Не беше мислил да я люби… поне не толкова скоро и случилото се нямаше нищо общо със завещанието на Сам.
Той се приближи до конете, където стоеше тя и се изкашля.
— Запалих огън и направих кафе и сандвичи. Добре е да хапнеш преди да тръгнем.
Сара ядосано го стрелна с поглед.
— Не се прави на загрижен!
Янси едва сдържа гнева си.
— Не съм загрижен — каза той накрая. — Само благоразумен. Все още е светло и ще яздим още няколко часа докато се стъмни. Ако искаш яж, ако искаш — недей, но те предупреждавам, chica — ще огладнееш преди да спрем за през нощта.
Сара би предпочела да захвърли храната в лицето му, но в това време стомахът й напомни за себе си и тя се отправи към малкия огън. Във враждебно мълчание те изпиха кафето и изядоха сандвичите, които Янси беше взел със себе си.
Едва когато се качиха на конете и се приготвяха да тръгват, Янси проговори. Той приближи с коня си до нея, стискайки в ръка юздите на нейния кон и въжето на товарния, погледна извърнатото й настрана лице и меко каза:
— Сара, не мога да върна нещата назад — даже не знам дали искам, но ти трябва да ми повярваш, че не съм замислял предварително това, което се случи.
— Аз те молих да ми повярваш за Сам, но ти не го направи. Е, сега е мой ред да проявя такава благосклонност. — Тя сурово го изгледа с блеснал поглед и ожесточено произнесе, подчертавайки всяка дума: — Не ти вярвам! — После извърна лицето си от него и се загледа настрани.
Янси изучаваше известно време деликатния каменен профил пред себе си, изненадан от болката, с която се бе свило сърцето му. Стисна устни. Cristo! Няма да се остави отново да бъде обсебен от едно красиво лице! Въпреки необикновените и завладяващи чувства, които тя предизвикваше у него — един път се беше опарил и нямаше намерение да го повтаря, даже и когато примамката е толкова съблазнителна. Маргарет беше причинила достатъчно опустошения в живота му, които той нямаше да забрави до края на дните си и независимо от това колко привлекателна бе Сара, колко уязвима изглеждаше и колко я желаеше, втори път нямаше да се хване в капана. Никога!