Зад тези масивни двуметрови стени като че ли имаше друг свят — светът на изяществото и богатството, светът на старата испанска аристокрация. Имението беше разположено почти на пет акра земя и там, където, нямаше сгради, се простираха зелени морави, пресечени от стройни редици портокалови и маслинови дръвчета, а характерните за местността храсти бяха разпръснати в очарователен безпорядък. В едно отдалечено кътче Сара съзря бреговете на малък поток, а точно пред нея започваше двор с каменна настилка, в средата на който се издигаше великолепен фонтан, разпръскващ вода в три искрящи струи. В дъното на двора се издигаше внушителната хасиенда. Двукрилата бледожълта сграда изглеждаше по-просторна, отколкото бе в действителност. Широки сенчести галерии с изящни сводове и балкони с парапети от ковано желязо обграждаха къщата. Храст с малки пурпурни цветчета обвиваше единия й ъгъл; в другия растяха рози с упойващ аромат, а към двора водеше портал, окичен с жасмин. Сара беше очарована.
И тук, както и в селото, ги обгради тълпа развълнувани тъмнокоси мургави мексиканци, които открито се радваха на завръщането на Янси. Янси можа да слезе от коня едва след няколко минути, а след още известно време успя да се обърне към Сара. Доловила множество дискретни изучаващи погледи към себе си, Сара се питаше как ли ще я представи Янси. Тя знаеше малко испански, както повечето жители на Тексас, но общо взето трудно разбираше. Когато обаче Янси обхвана кръста й с ръце и я свали от коня, тя успя да улови думата novia сред меките испански изрази, с които той се обръщаше към хората. Радостните викове и многословните поздравления бяха красноречиви.
— Аз не съм твоята novia! Как можа да им кажеш, че съм ти годеница? — изсъска през зъби Сара, успяла да запази усмивка на устните си.
Янси я привлече по-близо до себе си и обгърна безгрижно с ръка талията й.
— Но ти си, скъпа моя! Мислиш ли, че ще позволя децата ми да не носят моето име? — прошепна с весела усмивка той.
Усмивката й стана по-неуверена, но очите й хвърляха опасни зелени мълнии.
— Аз не съм бременна и няма да се омъжа само заради способността си да раждам деца!
Ръката му почти болезнено се впи в кръста й и за радост на околните той я привлече към себе си и звучно я целуна, а после изрече, без да отдалечава устните си от нейните:
— Никога ли не ти е минавало през ума, моя малка гълъбице, че може да не давам и пет пари за „способността ти да раждаш деца“?
Сара го погледна учудено, а той се засмя и отново я целуна — за голямо удоволствие на зрителите. Без да й даде възможност да се опомни, той започна да я представя на хората около тях и да й обяснява, че те са прислужници в къщата и много от тях са потомци на семействата, които са последвали първите заселници от рода Алварес от Испания в Мексико, а оттам — в Тексас. Сара се усмихваше и кимаше, кимаше и пак се усмихваше, чудейки се дали някога ще запомни всичките тези имена. Не че имаше значение, каза си храбро тя. Тя нямаше дълго да остане тук! Продължи да си мисли за това и когато тълпата изчезна и една усмихната черноока красавица на нейната възраст ги поведе през къщата по една сенчеста галерия към просторна стая в едното крило на сградата.
Докато вървяха, пред очите на Сара се мяркаха широки светли помещения; хладните подове, облицовани с плочки, бяха постлани с пъстри килими, а мебелировката беше елегантно съчетание на семплия мексикански стил и пищния блясък, наследен от испанските благородници. Сара остана очарована, когато откри, че в задната част на къщата има друг двор с фонтан по средата — точно копие на този пред входа на къщата. Хасиендата беше П-образна и трите й крила заграждаха малкото дворче, а покритите галерии с дъгообразни сводове му придаваха уютен и елегантен вид. По балкончетата от ковано желязо на горния стаж се виеха лози, на места в двора бяха разпръснати розови храсти и бял жасмин, тежкият аромат на който се смесваше с лекия мирис на портокал в топлия въздух.
При други обстоятелства Сара би се чувствала чудесно на това място и трябваше често да си повтаря, че не е там по собствено желание и не е поканена на гости. Гледката на широкото легло, покрито с мрежа против комари, я накара да си представи мекотата му. Младата жена до нея се обади:
— Аз говоря малко английски и затова сеньор Янси ми каза че трябва да ви заведа до стаята и че отсега нататък ще бъда ваша прислужница. Той каза, че сте много уморена от пътуването и че вероятно ще искате да се изкъпете. Да приготвя ли банята?