Сара се чувстваше толкова неловко, колкото и Мария, но Янси… Той се изтегна в леглото до нея и гръмко се разсмя. Сара се изправи, загърна се в хавлията си и се вторачи в него.
— Няма нищо забавно! — сковано каза тя.
Янси само й се усмихна.
— Така ли, мила? Е, от моя гледна точка не би могло да стане по-добре! — В очите му затанцува лукаво пламъче и той довърши: — Сега се опитай да убедиш някого, че не си моя novia!
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Дълго време след като Янси излезе с вбесяващо самодоволна усмивка, Сара остана в разхвърляното легло, вперила невиждащ поглед в мрежата за комари над себе си. Мислите й не бяха радостни.
Тя си даде сметка, че само лежи, без да върши нищо и се надигна. Най-напред трябваше да се облече прилично. С отвращение погледна към купчината мръсни дрехи, с които беше пътувала и които лежаха на пода до месинговата вана. Тя не беше видяла какво има в дисагите на товарния кон докато пътуваха, но един ден, когато двамата с Янси бяха по-приятелски настроени един към друг, той й беше казал, че е накарал Танси да опакова някои дрехи за нея. В момента обаче единственият й избор бяха изцапаната басмена рокля и износените момчешки панталони. Тя се загърна плътно в хавлията и неохотно приближи към купа на пода.
За щастие преди да започне да навлича мръсните дрехи, на вратата силно се почука и след отговора на Сара масивната врата от махагон и ковано желязо се отвори. На прага застана Мария с тежките кожени дисаги в ръце. Тя не вдигна поглед към Сара и без следа от предишната сърдечност прекоси стаята и ги остави на леглото.
— Сеньор Янси каза, че ще имате нужда от тези неща. Искате ли да ги разопаковам и да подредя дрехите в гардероба? — сковано изрече тя.
Страните на Сара се зачервиха от срам при спомена за изуменото лице на Мария, когато я бе видяла в ръцете на Янси. Ясно беше, че и Мария е много смутена от интимната сцена, която беше прекъснала преди малко и че твърдо осъжда такава шокираща липса на морал. Очевидно репутацията на Сара беше силно пострадала и в очите на Мария тя бе една обезчестена, паднала жена.
Сара въздъхна и в гърдите й се надигна възмущение към Янси, а после тихо каза:
— Благодаря ти, че ми донесе дрехите, но няма нужда да ги разопаковаш — това мога да направя и аз. — Тя се усмихна неуверено и прибави: — Както виждаш, няма много неща.
Мария не обърна внимание на приятелските й думи, а само кимна с глава.
— Щом нямате нужда от мен, аз ще отида да си върша работата — хладно отвърна тя, а неодобрението се усещаше даже в сковаността на тялото й, когато се обърна и си тръгна. Вече при вратата тя неохотно добави, без да се обръща към Сара: — До леглото ви има един шнур. Той е свързан със звънец в кухнята и ако ви трябвам, само го дръпнете.
На Сара й се искаше да увие тежкия кадифен шнур около врата на Янси, но отговори спокойно:
— Благодаря ти, Мария. Много ми помагаш.
С нарастващо отчаяние Сара насочи поглед към прашните дисаги. Запъти се към леглото и започна да разопакова нещата, като с удоволствие установи колко много и разнообразни дрехи е успяла да напъха вътре Танси. Тя извади последователно две рокли, басмен халат, три чифта фини муселинени кюлоти, две изящно бродирани ризи и корсет с банели. Имаше още много други неща, които Танси грижливо бе сгънала и след като си сложи бельо, пищна тъмнозелена пола и любимата си муселинена блуза с набрани ръкави, Сара се зае да подреди останалите дрехи в огромния гардероб, който заемаше почти цяла стена от спалнята й. Предателството на Танси я беше разгневило, но тя не можеше да не признае, че тя е успяла да сложи всичко, от което би имала нужда — даже пъстър сатенен пеньоар и любимата й муселинена нощница.
Когато се почувства прилично облечена с кюлотите, фустата и ризата под горните дрехи, тя сплете косата си и я уви в обичайния стегнат меднозлатист кок, изправи рамене и чак тогава се реши да излезе навън. Знаеше, че ако новината за интимността й с Янси се бе разпространила сред слугите, отношението им към нея щеше да е подобно на това на Мария. Сара не беше толкова спокойна, колкото изглеждаше докато вървеше по покритата галерия към централното крило на хасиендата. Тя вътрешно трепереше и почти й се повдигаше от мисълта, че ще стане обект на всеобщо осъждане. За нейно облекчение изглежда Мария си бе замълчала, защото двете прислужници, които срещна, й се усмихнаха сърдечно и срамежливо я поздравиха.
Навън беше паднал мрак, но галериите бяха осветени от меката светлина на фенерите, окачени от двете страни на изящните им сводове и вътрешният двор също бе окъпан в златисто сияние. Когато го видя за пръв път, този двор се стори прекрасен на Сара, но сега, осветен от фенерите, той напълно я очарова. Ромонът на фонтана я привлече и тя с възхищение откри малки златни рибки, които лениво плуваха под струите му.