— Но след като баща ви е умрял и сте останали само вие и Янси, нещата не се ли оправиха? — кротко попита Сара.
Сам поклати глава.
— Не бяхме дълго време заедно. Баща ми почина когато Янси беше почти на седемнадесет години и на следващата година, преди почти десет години, Янси замина да учи в Харвард. Върна се чак след четири години и тогава…
— Тогава?…
Сам изглеждаше виновен и нещастен.
— Тогава дойде Маргарет… — Той погледна към строгото изражение на Сара и се поколеба, преди да каже рязко: — Маргарет Смол и сестра й — вдовицата Ан Браун — дойдоха с Янси… Маргарет беше едва на двадесет години и с Янси се бяха сгодили, но — дано ми прости Господ — аз му я откраднах и се ожених за нея!
ГЛАВА ВТОРА
Сара гледаше Сам с широко отворени очи.
— Оженили сте се за годеницата на сина си! — възкликна шокирана тя.
Сам не вдигаше поглед към нея.
— Ти, само ти, можеш да разбереш как стана това — пресипнало изрече той. — Аз бях самотен, а Маргарет беше красива и крехка млада жена. Янси я правеше нещастна. Той беше решил след сватбата да живеят в Ранчо дел Сол, но Маргарет мразеше това място. — Сам погледна умоляващо към Сара, търсейки съчувствие. — Маргарет е отгледана в добро семейство. Тя е израснала в Кънектикът и Тексас й е чужд с необятните си простори, а Ранчо дел Сол… — Сам презрително сви устни. — Имението беше почти необитаемо около четиринадесет години — откакто почина дон Армандо — и се нуждаеше от ремонт. То се намира в дива и опасна местност, далеч от други населени места, а на хиляди мили около него няма нищо друго освен шубраци и диви говеда, вълци и гърмящи змии. Дел Сол по нищо не прилича на това, с което Маргарет беше свикнала; тя мислеше, че ще живеят в Магнолия Гроув — по-късно ми призна, че от пръв поглед се е влюбила в къщата. Околността на Сан Фелипе също бе по-различна от нейните представи. Тя е по-култивирана; има прекрасни къщи и е осеяна с памукови плантации, а там където земята не се обработва, има пищна, почти тропическа растителност. Ранчо дел Сол е пълна противоположност на това — намръщи се Сам. — То е далеч по-враждебно и чуждо за човек с чувствителността на Маргарет и тя просто не можа да приеме мисълта да живее в толкова диво и отдалечено място.
Лицето му бе развълнувано и Сара не се сдържа да попита:
— Но нали тя го е обичала?
— Не беше съвсем така — въздъхна Сам. — Откакто Янси я бе довел в Магнолия Гроув, аз много се привързах към нея. Смятах, че чувствата ми са плод на бащина любов към годеницата на моя син, а милото й отношение към мен е като към бъдещ свекър. — Сам уморено прокара ръка по лицето си и продължи: — След като се върнахме от първото посещение в дел Сол бях сигурен, че нещо не е наред и една вечер попитах Маргарет. Тя неохотно и през сълзи потвърди, че Янси се е променил и вече не е същият млад човек, в когото се е влюбила и че може би се е съгласила да се омъжи за човек, когото вече не обича. Аз много се развълнувах от нейната изповед и се опитах да я успокоя, защото бях сигурен, че това са нормални тревоги преда брака. Убеждавах я, че щом Янси завърши ремонта в Ранчо дел Сол и я вземе при себе си, мястото ще й хареса много повече. Въпреки че тя се съгласи с мен, бях убеден, че нещата между тях не вървят — тежко въздъхна Сам. — Янси не обръщаше внимание на тревогите й. Изглеждаше обсебен от ремонта в ранчото и въпреки жалните й протести, след седмица замина да наглежда работата в имението като остави аз да се грижа за Маргарет и Ан в Магнолия Гроув.
Сара не остана с добро впечатление за Янси Кантрел. Ако можеше да се вярва на думите на Сам, Янси беше студен и безчувствен към основателното безпокойство на Маргарет. Но това все още не оправдаваше Сам…
Въпреки че умираше от любопитство да чуе края на разказа, Сара се чувстваше неудобно. В края на краищата, независимо от растящата взаимна привързаност между нея и Сам, това беше стара история и тя не трябваше да се бърка в нея. Сам очевидно изпитваше болка когато разказваше и тя го съжали.
— Не трябва да ми разказвате повече, ако ви е тежко — меко каза тя и го погледна със съчувствие.
Сам горчиво се усмихна.
— Предпочитам никога повече да не говоря за това, но щом ще живееш с нас, трябва да разбереш какво се случи и защо Маргарет постъпи така. Освен това съм сигурен, че ако сега не ти разправя за скандала, някой доброжелател ще ти го разкаже с пикантни подробности — с най-добри чувства към теб, естествено! — Поглеждайки я през пламъците на огъня, Сам възмутено поклати глава и сухо продължи: — Боя се, че никой от нас не излезе с достойнство от ситуацията — безспорно и аз, и Маргарет извършихме неща, които искаме да забравим. Аз нямах намерение да се влюбвам в нея, нито пък тя в мен — то просто се случи. Оженихме се преди шест години, през септември. — Сам отново въздъхна и мрачно прибави: — Янси не разбра за това докато не си дойде в Магнолия Гроув почти два месеца след сватбата. Аз постъпих малодушно и не му писах — мислех, че ще е по-жестоко да прочете новината в писмо. Може би сгреших, може би беше за предпочитане да го уведомя, след като грехът беше сторен. Както и да е, той пристигна нетърпелив да я направи своя съпруга и докато съм жив няма да забравя изражението му, когато научи, че неговата годеница е вече моя жена. — Сам изглеждаше ужасно и в погледа му се четеше безмерно страдание. — Той още не ми е простил и аз не го виня за това.