Тя унило си мислеше, че вероятно той не споменава повече за женитба, защото се страхува да не я подтикне към ново безумно бягство. Той никога повече не трябва да се опасява от това! — заклеваше се пламенно тя. А утре сутринта — с нервно очакване си мислеше тя — ще го намери, за да му каже, че ще се омъжи за него и ще му роди наследник за Каза Палома.
ЧАСТ ТРЕТА
ЗАБЛУДИ НА СЪРЦЕТО
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Под прикритието на нощта й беше лесно да се реши да предложи на Янси да стане негова жена, но на ярката дневна светлина й се видя трудно да го осъществи и тя отлагаше колкото се може повече. Половината сутрин прекара пред скромния си гардероб, като ту избираше някаква дреха, ту я захвърляше и най-накрая се спря на поръбената с розово рокля, която Танси грижливо бе опаковала. Загуби необичайно дълго време, за да направи прическата си. В крайна сметка я остави в нормалния й вид — стегнат кок от сплетени на плитки коси. За последен път се огледа внимателно във високото подвижно огледало, пое си дълбоко въздух и решително се отправи към вратата.
Обзе я разочарование, когато разбра от Мария, че сеньор Янси ще се върне в хасиендата късно вечерта. Бяха отишли с мъжа на Мария — Естебан, да наглеждат кастрирането на няколко диви бика, хванати миналия вторник.
Сара не я свърташе на едно място и цял ден нервно обикаляше хасиендата и земите наоколо, като хем чакаше с нетърпение Янси да се прибере, хем я беше страх. Часовете минаваха и тя започна да се пита дали решението й е правилно, но веднага се укори за тези съмнения. Естествено, че е правилно — тя постъпваше по единствения почтен начин, след като Янси беше толкова мил и внимателен с нея.
Когато Янси се прибра вечерта, вече се бе смрачило. Сара седеше до ръба на шадравана със златните рибки и когато чу врявата, която възвести прибирането му, тревожно се взря натам. Устата й пресъхна и тя бавно се изправи като нервно мачкаше роклята си с ръце.
Янси изглеждаше уморен и мръсен; бричовете и ботушите му бяха покрити с дебел слой прах, бялата му риза беше изцапана и мокра от пот, но когато Сара го видя, сърцето й подскочи от радост. С обикновено черно сомбреро в ръка, той се приближи до нея.
— Мария ми каза, че искаш да ме видиш — тихо промълви той. Не беше точно както Сара го бе намислила, но преди да изгуби кураж, тя забързано изрече:
— Още ли искаш да се ожениш за мен?
— Повече от всичко на света — меко отвърна той, а нещо проблесна в очите му.
Сара преглътна. Разбира се, че така трябваше да отговори — нали искаше Каза Палома. Искаше й се да не се бе зарадвала толкова глупаво на тези думи. Без да го поглежда, тя продължи задъхано и със запъване:
— Аз з-з-знам, че искаш да се ожениш за мен само за да н-н-направим… да и-имаме дете. — После с усилие погледна любимото лице и обезоръжаващо призна: — Постъпих много глупаво! Няма значение, че няма да е брак по любов — много бракове не са! Аз съм ти толкова благодарна, че ми спаси живота и… и това, че не се обичаме не означава, че няма да ти бъда добра и покорна съпруга. Ще ти бъда съвестна и покорна жена — кълна се!
— Разбирам — бавно изрече Янси с непроницаемо изражение на мургавото лице. — Нека да се уверя, че съм схванал — сухо добави той, без да откъсва очи от нея. — Ти си ми благодарна и затова си съгласна да се омъжиш за мен и да родиш дете от мен?
Сара кимна, а прекрасните й изумрудени очи го гледаха невинно. Тя се радваше, че той разбира положението. Точно от това имаха нужда — от открит и честен разговор! Така между тях нямаше да има недоразумения.
— И това ли мислиш, че желая аз? — тихо попита той, като заплашително наблягаше на всяка дума. — Една кротка и покорна жена?
Думите му прозвучаха тежко и Сара леко се намръщи, а по гърба й премина студена тръпка. Изразът на лицето му също не беше окуражаващ и на нея й се стори, че той едва се сдържа да не избухне.
— Не искаш ли да се ожениш за мен? — попита тя объркано.
Янси промърмори някаква ругатня, пусна сомбрерото на каменните плочи и с рязко движение я привлече към себе си. Целуна я пламенно, почти до болка, а пръстите му болезнено се впиваха в меката плът на раменете й.
Тя се мъчеше де се отскубне, смутена и уплашена от реакцията му. Юмруците й го удряха в гърдите и тя отчаяно въртеше глава, стремейки се да избегне суровия натиск на устните му.