Той се откъсна от нея толкова внезапно, колкото я бе целунал и се втренчи озадачаващо в лицето й.
— Не си особено покорна! — хладно отбеляза той.
Сара преглътна и си напомни, че той й бе спасил живота и че току-що му бе обещала да бъде добра и покорна съпруга.
— Съжалявам — прошепна тя. — Аз не исках да… да… Ти ме изненада — следващият път ще се постарая повече.
Янси тихо изруга, вдигна сомбрерото си от земята и сурово се обърна към нея:
— Ако ще ставаш моя жена, трябва да се стараеш много повече! — погледна я враждебно той и ледено изрече: — Сигурна ли си, че твоята благодарност ще те накара да се съобразяваш с моите изисквания?
Смутена и объркана от поведението му, Сара не можеше да разбере защо той е толкова ядосан и груб, но смело реши да отстоява намеренията си и послушно кимна с глава.
— Знам какво искаш от мен и о-обещавам, че няма да се държа като глупачка следващия път, когато ме целуваш или правим други неща — тихо промълви тя, а страните й поруменяха.
Думите й целяха да го предразположат, но само го разгневиха още повече и очите му заискряха със златист блясък.
— Исусе Христе! Избави ме от това! — Свирепият му поглед сякаш я приковаваше в земята; той повдигна брадичката й нагоре и мрачно добави: — Но след като си решила да се жертваш, ще кажа на падре Кинтеро да уреди брака ни. А през това време си помисли, Сара — аз мога да си купя покорност и смирение и няма нужда да се женя заради тях.
Той се завъртя на пети и изчезна, оставяйки Сара да гледа объркано след него. Тя беше направила това, което той искаше — съгласи се да стане негова жена. Защо това така го вбеси? Той получаваше всичко, към което се стремеше — тя даже признаваше и необходимостта да му роди дете заради Каза Палома. Тогава защо толкова се ядоса?
През следващите няколко седмици Сара често си задаваше този въпрос. Сватбата им щеше да се състои на двадесет и шести юни и колкото повече денят приближаваше, толкова като че ли Янси ставаше по-сприхав и по-раздразнителен. Тя съвсем безобидно се поинтересува един път дали Бартоломю и останалите от Магнолия Гроув ще пристигнат навреме за сватбата, а той й се сопна грубо. Беше като разгневен тигър когато обикаляше, ръмжейки и фучейки из хасиендата, а със Сара се държеше подчертано обидно и дразнещо. Често я засърбяваха ръцете да удари шамар на арогантното му лице и й ставаше все по-трудно да сдържа езика си и да не произнася острите думи, с които й се искаше да му отвърне. Искрената й признателност към него бе застрашително намаляла, най-вече заради предизвикателното му отношение към нея. Като че ли му се искаше да я накара да се разгневи до краен предел.
Необичайно лошото му настроение беше толкова очебийно, че даже слугите го гледаха подозрително. От малкото неща, които научаваше от Мария, тя разбра, че не само прислужниците в хасиендата си го отнасяха. Естебан беше казал, че Янси е като бясно животно, което връхлита на всички и яростно ръмжи, обикаляйки ранчото.
За щастие Сара го виждаше рядко — той ставаше призори и с първите слънчеви лъчи излизаше от хасиендата, а много често вечер се прибираше дълго след като беше паднал мрак, с ясни следи на изтощение по мургавото лице. Предстоящата сватба очевидно изобщо не го радваше!
Сара започна да ненавижда вечерите, когато той се прибираше рано. Тогава той се изтягаше царствено в някое от кожените кресла в главната sala, с широка алена риза, обут в черни calzoneras със сребърни копчета, откопчани от коляното до глезена, които подчертаваха дългите му мускулести крака, небрежно протегнати напред и пиеше огромни количества бренди, докато се взираше мрачно в Сара. Изглеждаше толкова красив и мъжествен, отпуснат на стола, с разрошена блестяща черна коса, фино изрязани устни с леко жестока извивка и арогантно повдигнати скули, издаващи испанската кръв у него. През тези вечери, които им опъваха нервите, той рядко говореше с нея и то само за да изрече нещо крайно предизвикателно и вбесяващо и Сара се чудеше с нарастващ страх така ли щяха да прекарат остатъка от съвместния си живот. Какво бе останало, питаше се унило тя, от жизнерадостния мъж, който я целуваше в самозабрава и караше кръвта й да препуска във вените само с един поглед през гъстите си мигли?
Беше повече от изнервящо да е обект на тези златистокафяви очи, които я фиксираха втренчено без да примигват и Сара бе благодарна, че Мария й беше намерила някакво ръкоделие, с което да се занимава вечер, когато Янси си беше в къщи. Тя се задълбочаваше в изящните бодове и така за дълго отклоняваше вниманието си от обезпокоителното му присъствие, а когато той вметнеше нещо изключително вбесяващо, то тя изливаше гнева си върху плата, като яростно го бодеше с иглата и си представяше, че това е част от тялото на Янси. Това не я задоволяваше толкова, колкото една плесница върху подигравателно изкривеното му лице, но все пак я разтоварваше от гнева, който се надигаше в нея, а мисълта, че през целия си живот ще трябва да крие чувствата си — както любовта, която изпитваше към него, така и гнева, който той като че ли нарочно предизвикваше у нея — силно я обезкуражаваше.