През една гореща юнска нощ, три дни преди сватбата, те седяха в осветения от фенерите вътрешен двор зад къщата и се наслаждаваха на прохладата. Сара се беше настанила на ръба на фонтана и замислено се бе взряла в игрите на изящните златни рибки и от време на време потапяше за развлечение пръсти във водата, за да уплаши тези, които идваха по-близо до нея. Янси се беше изтегнал по-настрани и здрачът го скриваше наполовина.
Без да го съзнава, Сара представляваше прекрасна гледка. Беше оставила косите си разпуснати и само бе прихванала високо на тила вълнистите кичури с бледорозова копринена панделка. Роклята й беше в същия цвят, с дълбоко изрязан корсаж, който оставаше открити прелестните й рамене, а до известна степен и високите й гърди. Това беше втората й бална рокля от добрите стари времена в Магнолия Гроув и много подхождаше на деликатния й силует, като изящно подчертаваше тънката й талия преди да се спусне в множество пищни гънки до земята.
Янси отпиваше от брендито си и я наблюдаваше през спуснатите си мигли. Тази вечер беше облечен в тесни черни calzoneras, поръбени със сърмена нишка; около тънкия си кръст бе увил пурпурен пояс, а снежнобялата фина батистена риза беше полуразкопчана и разкриваше тъмните косми на гърдите му, които контрастираха с белотата на ризата.
През цялата вечер Сара се опитваше да не поглежда към окосмената му гръд, но не можеше да не си спомни как бе усещала под пръстите си топлината и мускулестата й сила и това я накара да потръпне. Сватбата им беше след три дни и въпреки лошите й предчувствия, изтерзаното й тяло предвкусваше удоволствието от любовта с Янси.
Тя крадешком хвърли срамежлив поглед към него, силно впечатлена от стаената сила и чувствеността, които излъчваше високото му здраво тяло, изтегнало се в полумрака, а очите й несъзнателно се спряха на дългите му крака. Само след няколко дни, мислеше си тя със затаен дъх, той ще дойде при нея в цялата си великолепна голота и това възхитително тяло щеше да притежава нейното и да я отведе в непознати еротични светове. Тя с гневна изненада почувства как изведнъж зърната на гърдите й се втвърдиха и ясно се очертаха върху бледорозовата коприна на корсажа.
Тя нервно скочи на крака с единствената мисъл да избяга от смущаващото му присъствие.
— Вече е късно. Лека нощ — изрече тя без да го поглежда.
— Бягаш ли, скъпа? — обади се провлечено той с лице, скрито в сянката.
Сара изненадано го погледна.
— Какво искаш да кажеш? Аз не бягам!
— Наистина ли? — попита хапливо той. — Струва ми се, че откакто твоята признателност те накара така благородно да ми предложиш да се омъжиш за мен, ти изчезваш щом се приближа на два метра от тебе.
Докато Сара го гледаше с полуотворена от учудване уста, той стана и на един дъх пресуши чашата с бренди. С яростно движение, което я накара тихо да извика, запрати с все сила чашата в една от каменните колони и в спокойната нощ отекна звънът на счупено стъкло. Без да му обръща внимание, Янси пристъпи към нея. Хвана брадичката й в ръцете си, обърна лицето й към себе си и се взря напрегнато в загадъчните зелени дълбини на очите й.
— А какво мислиш да правиш в сряда през нощта, когато ще сме се заклели вече пред падре Кинтеро? И тогава ли ще избягаш?
Сара го погледна объркано и смутено.
— Аз обещах да ти бъда добра съпруга… — изчерви се прелестно тя. — Във всичко.
— Така ли? — отвърна той хладно и стисна по-силно брадичката й. — Напоследък си мисля как ли си успяла да въвлечеш Сам в неконсумиран брак. И сега виждам чудни начини за това — такова срамежливо въздържание и скромност. Такава стеснителност! Такова монашеско смирение! И все пак аз познах пламенността ти. Почувствах огъня, който бушува в теб — сладкият огън, който щом веднъж опари мъжа, той иска вечно да гори в него. Така ли беше с баща ми? Преди брака си му обещавала райски наслади, а когато халката вече е била на тънкото ти пръстче, си го осъдила на адски мъки?
Негодуванието, което се събираше в гърдите й през последните дни, избухна изведнъж и тя се изтръгна от ръцете му. Гърдите й ядосано се повдигаха и за изненада и на двамата, тя удари една звучна плесница на подигравателното му лице.
— Млъкни! — изсъска ядосано тя. — Търпението ми се изчерпа и аз няма да понасям повече грубите ти подмятания и да слушам смирено обидите ти към мен, или към баща ти!
Той широко се усмихна, а очите му заблестяха на матовото лице.
— О, малкото коте вече показва ноктите си! Напоследък се чудех къде ли се е изгубило. Опасявах се, че твоята признателност го е унищожила.
— Престани да ми натякваш за тази признателност! — извика Сара с ръце на кръста и пламнали бузи. — Повдига ми се от това, чуваш ли? Ако още веднъж го споменеш, ще си изпатиш!
За нейно най-голямо учудване той се усмихна весело и преди тя да може да реагира, непринудено протегна ръце към нея и я привлече към себе си. Стисна ръцете й над лактите, устните му се сведоха към нейните и я целунаха пламенно и настойчиво, а езикът му нетърпеливо проникна в устата й. След един безкраен миг той откъсна устните си от нейните и прошепна:
— Добре дошла, разгневена тигрице — толкова ми липсваше!
Сара още повече се вбеси.
— Показваш го по доста странен начин! — сопна се тя, а гневът й ни най-малко не се бе уталожил от думите му. Изтръгна се от прегръдката му и се изправи срещу него с ръце на кръста. — През последните седмици се държиш като ранена мечка и аз няма повече да търпя това! — Тя си пое дъх и продължи намръщено: — Казах ти истината за брака ми със Сам и ако не искаш да ми повярваш, това е твой проблем — но те предупреждавам, че за последен път обиждаш мен и баща ти, разбра ли ме? — А после ледено завърши: — Просто се чудя как искаш да се ожениш за мен, след като ме смяташ за такова презряно същество!
Янси се намръщи, тъй като стрелите на Сара бяха попаднали точно в целта. Наистина се беше държал като простак през последните дни.
— Напоследък се държах невъзможно — призна унило той. — Единственото ми извинение е, че предложението ти да се омъжиш за мен от признателност просто ме изкара от релси. — Той я погледна намръщено. — Никой мъж не може да приеме мисълта, че се омъжват за него от признателност!
Той произнесе думата с такова отвращение, че Сара го зяпна с отворена уста, а ядът й премина. Тя не искаше намекът в думите му да я отклони от много по-важния въпрос за женитбата й със Сам.
— А брака ми с баща ти? Какво ще кажеш за това? — троснато попита тя.
Янси въздъхна и сви устни.
— Атакуваш безпощадно, госпожице! — Тя поклати отрицателно глава и той откровено добави: — Твоят брак със Сам беше удобно оръжие… но мисля, че вече си изигра ролята.
— Какво значи това? — присви очи Сара.
Той се усмихна, а в очите му затанцува лукаво пламъче.
— Е, аз отдавна знам, че казваш истината.
Даже и да беше успяла да измисли нещо в отговор на това възмутително признание, той не й даде време да го изрече, завъртя я в ръцете си и я потупа я по задните части:
— Тази вечер няма да има повече признания! — шеговито каза той. — А сега бягай в леглото, chica! Надявам се да спиш добре — ще ти трябват много сили за първата ни брачна нощ!
Сара възмутено се обърна, решена да продължи битката, но вече не знаеше срещу какво да се бори, а и Янси се отдалечаваше… и си подсвиркваше!