Негодуванието, което се събираше в гърдите й през последните дни, избухна изведнъж и тя се изтръгна от ръцете му. Гърдите й ядосано се повдигаха и за изненада и на двамата, тя удари една звучна плесница на подигравателното му лице.
— Млъкни! — изсъска ядосано тя. — Търпението ми се изчерпа и аз няма да понасям повече грубите ти подмятания и да слушам смирено обидите ти към мен, или към баща ти!
Той широко се усмихна, а очите му заблестяха на матовото лице.
— О, малкото коте вече показва ноктите си! Напоследък се чудех къде ли се е изгубило. Опасявах се, че твоята признателност го е унищожила.
— Престани да ми натякваш за тази признателност! — извика Сара с ръце на кръста и пламнали бузи. — Повдига ми се от това, чуваш ли? Ако още веднъж го споменеш, ще си изпатиш!
За нейно най-голямо учудване той се усмихна весело и преди тя да може да реагира, непринудено протегна ръце към нея и я привлече към себе си. Стисна ръцете й над лактите, устните му се сведоха към нейните и я целунаха пламенно и настойчиво, а езикът му нетърпеливо проникна в устата й. След един безкраен миг той откъсна устните си от нейните и прошепна:
— Добре дошла, разгневена тигрице — толкова ми липсваше!
Сара още повече се вбеси.
— Показваш го по доста странен начин! — сопна се тя, а гневът й ни най-малко не се бе уталожил от думите му. Изтръгна се от прегръдката му и се изправи срещу него с ръце на кръста. — През последните седмици се държиш като ранена мечка и аз няма повече да търпя това! — Тя си пое дъх и продължи намръщено: — Казах ти истината за брака ми със Сам и ако не искаш да ми повярваш, това е твой проблем — но те предупреждавам, че за последен път обиждаш мен и баща ти, разбра ли ме? — А после ледено завърши: — Просто се чудя как искаш да се ожениш за мен, след като ме смяташ за такова презряно същество!
Янси се намръщи, тъй като стрелите на Сара бяха попаднали точно в целта. Наистина се беше държал като простак през последните дни.
— Напоследък се държах невъзможно — призна унило той. — Единственото ми извинение е, че предложението ти да се омъжиш за мен от признателност просто ме изкара от релси. — Той я погледна намръщено. — Никой мъж не може да приеме мисълта, че се омъжват за него от признателност!
Той произнесе думата с такова отвращение, че Сара го зяпна с отворена уста, а ядът й премина. Тя не искаше намекът в думите му да я отклони от много по-важния въпрос за женитбата й със Сам.
— А брака ми с баща ти? Какво ще кажеш за това? — троснато попита тя.
Янси въздъхна и сви устни.
— Атакуваш безпощадно, госпожице! — Тя поклати отрицателно глава и той откровено добави: — Твоят брак със Сам беше удобно оръжие… но мисля, че вече си изигра ролята.
— Какво значи това? — присви очи Сара.
Той се усмихна, а в очите му затанцува лукаво пламъче.
— Е, аз отдавна знам, че казваш истината.
Даже и да беше успяла да измисли нещо в отговор на това възмутително признание, той не й даде време да го изрече, завъртя я в ръцете си и я потупа я по задните части:
— Тази вечер няма да има повече признания! — шеговито каза той. — А сега бягай в леглото, chica! Надявам се да спиш добре — ще ти трябват много сили за първата ни брачна нощ!
Сара възмутено се обърна, решена да продължи битката, но вече не знаеше срещу какво да се бори, а и Янси се отдалечаваше… и си подсвиркваше!
Тази нощ тя спа учудващо добре и предпочете да не се замисля защо сънищата й бяха изпълнени с непристойни мисли за един объркващ, дразнещ и безкрайно съблазнителен чернокос дявол с насмешливи кехлибаренозлатисти очи. Събуди се с вълчи апетит и решителен блясък в зелените очи. Споровете с Янси бяха толкова възбуждащи!
Започваше още един дълъг ден, но за пръв път, откакто се върна в хасиендата, Сара с нетърпение очакваше вечерта и схватката с невъзможния си бъдещ съпруг. Тя вървеше с бодра крачка и не можеше да спре да се усмихва, въпреки че не знаеше защо се чувства така. Когато Мария влезе да й донесе кана с лимонада и току-що изпържени sopas, пълнени с picadillo dulce — вкусно съчетание на свинско със стафиди, Сара си тананикаше нещо. Мария постави таблата на черната маса от ковано желязо и чак тогава се обади, с ръце на кръста и блеснали тъмни очи.
— Иска ми се снощи да съм била малко птиченце.
Сара я погледна и Мария се засмя.
— Сеньор Янси, който от седмици е като разярен тигър, тази сутрин излезе усмихнат и си подсвиркваше, а сега ви намирам тук с доволна усмивка на лицето. Не е трудно да се отгатне какво се е случило!
Сара се изчерви до корена на косите си, наля си чаша лимонада и се опита да отвърне безгрижно.
— Не разбирам за какво говориш — нищо не се е случвало!