Мария изсумтя и тъкмо се обърна да си излезе, когато откъм селото се разнесе врява. Те се спогледаха учудено и после дружно се спуснаха към портата на хасиендата. Сара не се беше уплашила; повдигна в ръка полата и фустата си, затича се надолу по стълбата покрай фонтана с трите чешми и се спря пред желязната порта, която в този горещ юнски ден стоеше отворена. Звуците, които се разнасяха зад нея, не бяха звуци на уплаха, а на вълнение.
Долорес и Хуан се бях присъединили към Сара и Мария и четиримата заедно изскочиха навън. Засенчили с ръце очите си от ослепителната слънчева светлина, те се втренчиха в процесията, която се извиваше като змия по селската улица.
Около половин дузина конници придружаваха три различни по големина каруци, очевидно тежко натоварени. Сара разпозна Янси, яхнал любимия си едър жребец и някои от каубоите от дел Сол, но чак след няколко секунди си даде сметка, че високият, тъмнокож мъж на червеникавокафяв кон е Бартоломю. Щом го позна, тя веднага съобрази, че пристигат обитателите на Магнолия Гроув.
Не се беше излъгала. Идваха не само Бартоломю, Танси и другите три прислужници, а и Ан и Томас Шелдрейк, както и начумереният Хайръм Бърнел. Но Сара като че ли забеляза само Бартоломю и Танси. Бартоломю едва бе слязъл от коня си и тя развълнувано се хвърли в ръцете му, изведнъж усетила колко много й е липсвал.
— Това значи ли, че си ни простила за участието в отвличането? — шеговито попита Бартоломю и й се усмихна.
Сара успя да сдържи щастливата си усмивка и се намръщи, имитирайки гняв.
— Никога няма да ви простя! — извика мрачно тя. — Това беше непочтена, подла измама от ваша страна! — После, без да може да запази навъсеното изражение, тя избухна в смях. — О, Бартоломю, толкова ми липсваше!
— Моя мъж ли не оставяш на мира, млада госпожице? — обади се Танси от едната каруца. Очите й дяволито играеха, когато продължи: — Колко се е променил светът — за миг обръщам гръб и какво откривам после? Едно дръзко младо същество виси на врата на мъжа ми и го целува!
Янси, който беше слязъл от коня си, помогна на Танси да слезе от каруцата.
— Не се тревожи за това дръзко младо същество — каза й той. След два дена е сватбата ни и те уверявам, че моята жена няма да тича по чужди мъже и да се хвърля в ръцете им!
Каруците се бяха наредили в полукръг около портата, а конниците се бяха скупчили в средата. С края на окото си Сара забеляза как устните на Хайръм се свиха, но той не реагира по друг начин на съобщението. Не беше така обаче с Ан Шелдрейк.
— Ще се жените! — възкликна ядосано Ан, а сините й очи гневно светнаха. Тя се беше настанила царствено във втората каруца, а до нея седеше старият негър Ной, който водеше конете. — Нали не мислиш сериозно да се жениш за нея? — попита тя, като не сваляше очи от него.
Янси безгрижно привлече Сара към себе си и обви с ръка талията й.
— Точно това възнамерявам да направя и не разбирам какво общо имаш с това — отвърна й безцеремонно той, повдигнал вежди.
Ан почервеня от гняв, но се сети, че е гостенка на Янси — и то не особено желана — и се овладя. Насили се и се усмихна примирено.
— Прости ми! — рече тя. — Просто се смаях, тъй като знам възгледите ти за брака. — После с дяволито изражение добави: — Колко странно! Никога не съм чувала за някой, който се жени за мащехата си!
Янси отправи тежък поглед към прекрасното й лице.
— Сигурен съм, че има още много неща, за които не си чувала в твоя ограничен свят — мрачно произнесе той.
— О, скъпи! — в гласа й прозвуча разкаяние. — Та аз те засегнах! Извини ме, не исках да го направя! — усмихна му се кокетно тя. — Този мой дълъг език винаги ме поставя в неудобно положение! Хайде, забрави го и ми помогни да сляза от тази проклета каруца! Повдига ми се от нея след толкова седмици пътуване!
Янси я изгледа и хладнокръвно подвикна на Хайръм през рамо:
— Хайръм, щом като си се самопоканил тук, свърши нещо полезно и помогни на госпожа Шелдрейк да слезе!
Без да обръща внимание на възмутеното възклицание на Ан, Янси поведе Сара със себе си към последната каруца и се усмихна на Том Шелдрейк и Пеги.
— Здравейте, сър. Надявам се, че пътуването не е било твърде изморително за вас — обърна се той към Том.
Том Шелдрейк изглеждаше уморен и явно сакатата ръка го болеше, защото той я разтриваше с другата. Той се усмихна унило и промърмори:
— Не беше много изморително, синко, но довечера с радост ще спя в истинско легло, а не на земята.
— Ще наредя, сър, да ви настанят в най-мекото пухено легло в хасиендата — засмя се Янси. — Ще ви помогна да слезете.
Том тромаво се спусна на земята и очевидно му бе признателен за помощта, а Сара се взираше с любопитство в Янси. Той представляваше такава странна смесица от противоположни черти. Суров. Любезен. Арогантен. Взискателен, но и способен да бъде невероятно нежен и деликатен. Такъв сигурно щеше да е към баща си и Сара усети буца да засяда на гърлото й, когато се сети за времето, когато и двамата си бяха липсвали един на друг. Времето не можеше да се върне назад и нещата да се поправят…