Следобедът имаше много работа и когато и последната вещ от Магнолия Гроув бе разтоварена и прибрана в хамбара близо до конюшните, Сара се почувства страшно изморена. Ан и Том бяха изчезнали в просторните стаи, които Янси беше наредил на Мария да подготви за тях, а от процесията слуги, които цял следобед влизаха и излизаха оттам Сара предположи, че Ан отново се наслаждава на възможността да има хора, които да командва.
Бартоломю, Танси и Пеги се настаниха в една малка кирпичена къща, която Сара беше забелязала още преди това от едната страна на хасиендата. Със сбърчени вежди тя наблюдаваше Танси, която весело щъкаше насам-натам и подреждаше багажа им като че ли знаеше предварително къде трябва да отиде всяко нещо.
— Била ли си тук някога? — запита я Сара най-накрая. Танси изненадано я погледна.
— Разбира се! Винаги, когато мастър Сам идваше в дел Сол, Бартоломю се настаняваше в тези стаи. Забравяте, че Бартоломю е видял мастър Янси за пръв път като новородено бебе и че мастър Сам често го е оставял тук с мастър Янси и майка му, когато се е връщал в Магнолия Гроув. Ние познаваме дел Сол почти толкова добре, колкото и Магнолия Гроув и винаги сме смятали ранчото за истинския си дом.
Въпреки пристигането на хората от Магнолия Гроув, вечерята беше много спокойна — Шелдрейкови останаха в стаите си, а останалите все още се настаняваха. Сара знаеше, че за Ной и жена му Мерси бяха намерили малка къщичка в селото и се чудеше къде ли Янси е настанил Хайръм. Хайръм беше добър човек. Тя бе убедена, че ако му се даде възможност, той ще работи упорито и в дел Сол. Искаше й се Янси да промени несправедливата си враждебност към него и да си даде сметка, че Хайръм може да е много полезен в ранчото. Надяваше се, че Янси ще се отнася с бившия управител със същите учтивост и любезност, които засвидетелстваше на всички, които работеха за него.
Тази вечер Сара не видя нито Янси, нито някой от новодошлите, но осъзна, че пристигането им е променило монотонния живот в ранчото. До сватбата им оставаха по-малко от два дена…
На следващата сутрин се събуди в особено приповдигнато настроение и виновно си призна, че докато пристигането на Бартоломю и другите слуги от Магнолия Гроув я радва, то присъствието на двамата Шелдрейк и на Хайръм не й е толкова приятно. Тримата бяха необратимо свързани в мислите й с нерадостното време след убийството на Маргарет, както и с ужасните дни след смъртта на Сам. Това разграничение беше странно. Бартоломю и другите бяха там през цялото това време, но само те тримата я караха да се чувства така смущаващо подтисната.
Тя с усилие се откъсна от мислите си и скочи от леглото. Тези, които я видяха след половин час, не можеха и да допуснат, че се е събудила с някаква меланхолия, тъй като тя се усмихваше сърдечно и изглеждаше в най-ведро настроение.
Беше хапнала малко в стаята си и сега й се искаше да потърси своите вещи от Магнолия Гроув. Оскъдните дрехи, подбрани от Танси преди отвличането й вече бяха започнали да й омръзват и тя с нетърпение чакаше тази вечер да облече нещо по-различно от бледорозовата копринена рокля. Дръпна кадифения шнур на звънеца и след миг се появи Мария.
— В бъркотията вчера са пропуснали да донесат багажа ми в моята стая. Знаеш ли къде са го сложили като са го свалили от каруцата?
Мария изглеждаше учудена.
— Si! Сеньор Янси заповяда да го отнесат в неговите стаи. — Тя се усмихна дяволито и добави: — В другиден неговите стаи ще бъдат и ваши — къде на друго място да отнесат багажа ви?
Част от безоблачното настроение на Сара се изпари и тя прокле червенината, която изби по страните й. Без да вдига поглед към усмихнатите очи на Мария, тя отвърна с престорено безгрижие:
— О, естествено че там са го занесли! Колко глупаво, че не се сетих! — Тя се спусна към вратата, но рязко спря и погледна Мария. — Ще ми покажеш ли къде са стаите му? — кротко помоли тя.
— Елате, chica — топло отвърна Мария и се засмя. — Те са точно до галерията долу.
Янси разполагаше с две огромни, богато мебелирани спални, свързани помежду си с очарователен вестибюл и с по една просторна допълнителна стая с гардероби към тях. Сара леко се смути от богатството и големината им, но забеляза три сандъка, стегнати с кожени ремъци в по-малката от спалните и забрави всичко останало, щастлива че е открила нещата си. Двете с Мария цялата сутрин разопаковаха дрехите й и ги окачваха в големите махагонови гардероби, заемащи две от стените в просторната съседна стая. Малкото й лични вещи, сребърните четка за коса и гребен, които Сам й беше подарил за осемнадесетия рожден ден и два изящно изработени кристални флакона стояха върху лакираната дървена тоалетна масичка. Тя имаше малко бижута — повечето от скъпите накити, които Сам й бе подарил, бяха продадени заради войната — но й бяха останали няколко евтини украшения, които тя постави внимателно в едно от най-малките чекмеджета на масичката. Мария я гледаше смръщена.