— Така ли? — рязко отвърна Сара. — Никой не го е доказал.
Чертите на Ан се изостриха.
— Само не ми казвай, че той толкова те е омагьосал, че го смяташ за невинен!
Въпросът на Ан попадна право в целта, но Сара не можеше да сподели с нея колебанията си.
— Мисля, че това не е твоя работа — хладно отвърна тя.
— Чуй ме, малка глупачке! — изсъска Ан. — Ако се омъжиш за Янси Кантрел, ще съжаляваш до края на дните си!
— Възможно е — съгласи се безпристрастно Сара. — Но нали аз решавам?
— Ох, защо ли се занимавам с теб! С теб е просто невъзможно да се говори! — нетърпеливо произнесе Ан. — Решила си да съсипеш живота си!
Сара се засмя предизвикателно и пристъпи напред в стаята.
— Може би. Ще почакаме и ще видим. А сега, ако нямаш нищо против, искам да остана сама и ще ти бъда благодарна ако друг път не влизаш неканена в стаята ми.
— Ах! — възмути се Ан. — Ти си се превърнала във високомерна госпожа! А халката още не е на пръста ти.
— Ан, чуй какво ще ти кажа! В сряда ще се омъжа за Янси Кантрел и нищо, което ти или някой друг можете да ми кажете или да направите, няма да промени решението ми. А сега, моля те, остави ме сама!
— Ще видим дали ще се омъжиш за Янси в сряда! Само почакай!
Ан разгневено напусна стаята и вратата се хлопна зад шумолящата й копринена рокля.
Прокарвайки ръка по челото си, Сара се запъти към един стол с висока облегалка и се отпусна в него, чудейки се как през всичките тези години е търпяла избухливостта и невъздържаността на Ан.
Странно как, но спорът с Ан изясни някои неща в главата й. Тя наистина щеше да се омъжи за Янси в сряда и решението й нямаше нищо общо със заплахите му да я заведе пред олтара независимо дали тя иска или не. Тя го обичаше и искаше да стане негова жена и всъщност беше казала на Ан самата истина — нищо нямаше да разклати твърдото й решение!
Денят преди сватбата беше като затишие пред буря. Сара нямаше никаква работа; Янси, Мария и останалите се грижеха и за най-дребните детайли. Тя усещаше оживлението, което беше обхванало цялото имение, но то не я засягаше. Бартоломю и другите прислужници от Магнолия Гроув очевидно се бяха включили в последния момент в приготовленията за този голям ден. Прекрасната й сватбена рокля беше напълно готова и висеше в цялото си великолепие, окачена на вратата на гардероба, а Мария и Танси добродушно спореха коя от двете ще има щастието да я облече и да направи прическата й преди церемонията.
Сара не беше виждала Янси откакто се бяха скарали заради камата — той като че ли я отбягваше и тя не знаеше дали да се радва или не на поведението му. Малкото пъти, когато беше срещала Ан, тя хладно я поздравяваше и после се правеше, че не забелязва присъствието й в стаята.
В деня преди сватбата времето сякаш бе спряло за нея, а минутите и часовете се нижеха безкрайно бавно. Късно следобед, когато най-големите горещини бяха преминали, тя се отегчи да стои сама и реши да се разходи до конюшните и да види Локуела. Нахлупи една широкопола сламена шапка, изпроси няколко изсъхнали ябълки в кухнята от Долорес и излезе.
От общото им приключение Сара беше останала много привързана към малката дореста кобила и безкрайно се зарадва, когато преди няколко дни Янси й каза да я счита за своя собственост. Тя бе ходила няколко пъти да й носи храна и кобилата бързо се бе научила да свързва присъствието на Сара с нещо вкусно за хапване. Щом усетеше миризмата й, Локуела започваше да цвили още преди Сара да се е появила в хладния сумрак на конюшнята. Засмяна, Сара се приближи до яслата и подаде на Локуела ябълките. Остана при нея няколко минути като поглаждаше врата й и шепнеше нежно нещо в ухото й, докато ябълките бързо бяха изядени. Потупа я по гърба и реши да се връща в имението. Не бе направила и две крачки към портите на конюшнята, когато пред нея изведнъж изникна Хайръм. Двамата не бяха говорили насаме, откакто той беше пристигнал от Магнолия Гроув; всъщност Сара изобщо не го бе виждала оттогава. Янси беше споменал кисело, че заради службата при баща му ще му даде възможност да покаже на какво е способен и в дел Сол.
— Хайръм! — радостно му се усмихна Сара. — Радвам се, че те виждам! Надявам се, че си се настанил добре и ранчото ти харесва.
Хайръм не обърна внимание на дружелюбния й поздрав.
— Наистина ли ще се омъжите за него утре?
Сара настръхна и думите й станаха по-хладни.
— Ами да, ще се омъжа за него.
— Как можете, след това, което е направил? Как сте се решила да станете жена на такъв отвратителен убиец?
Сара въздъхна дълбоко. Беше се уморила да слуша как всички се мъчат да я убедят да не се омъжва за Янси и още повече да го наричат убиец. Тя погледна мрачно Хайръм.