— Толкова ли си сигурен, че той е убил Маргарет? — спокойно попита тя. — И ти като него имаше мотив да го сториш.
— Какво имате предвид? — попита смутено той.
— Просто чух един разговор между теб и Маргарет, в който тя те заплашваше, че ще накара Сам да те уволни и да вземе нов управител. И да каже на Сам, че я преследваш и й натрапваш вниманието си.
— Вие сте знаела за това? — Хайръм изглеждаше като ударен от гръм.
Сара кимна.
— И това ти е дало много сериозен мотив.
— Но аз не съм я убил! — разпалено възрази той. — Аз я презирах, но никога не бих й сторил зло! Освен това не аз, а Янси се закле, че ще я убие, но няма да й даде Каза Палома — добави сърдито той.
— Това е вярно — съгласи се Сара. — Но имаш ли някакви доказателства, че го е направил?
— Всички знаят, че е той! Всички! — Забелязвайки, че Сара не е твърде впечатлена от думите му, той сприхаво добави: — И всички знаят, че се жени за вас само за да сложи алчните си ръце върху Каза Палома! — Тъй като Сара мълчеше и продължаваше да го гледа тъжно, той изведнъж я сграбчи и я прегърна. — Сара, опомнете се преди да е станало късно! Не проваляйте живота си! — викаше той. — Ако се омъжите за него, цял живот ще съжалявате!
Тя внимателно се освободи от прегръдката му и се отдръпна настрана.
— Оценявам твоята загриженост — произнесе с достойнство тя. Зная, че ми желаеш само доброто и затова ще искам от теб да не очерняш мъжа, за когото ще се омъжа — мъжът, който ти даде покрив над главата и който ти дава възможност да докажеш способностите си. Защо и ти не му дадеш такава възможност?
Хайръм я изгледа като че ли беше полудяла.
— Как е успял да ви омагьоса? Защо постъпвате така? Къде останаха плановете ви за Каза Палома?
Сара не му отговори и се извърна, осъзнала че няма и по-точно не иска да му обясни какво мисли. Хайръм обаче я дръпна за ръката. Красивото му лице придоби неприятно червен цвят, а бледосините му очи се присвиха.
— А аз си мислех, че сте по-различна — презрително изрече той. — Вие сте точно като Маргарет — и на дявола ще се продадете заради богатството!
— Мисля, че вече каза достатъчно — рязко отсече Сара. — Ти по-малко от всеки друг имаш право да съдиш мен или Янси. А сега ме пусни да си вървя, преди да съм казала нещо, за което и двамата ще съжаляваме.
Хайръм освободи ръката й с жест на възмущение.
— Помислете за това, Сара — сурово я предупреди той. — Можете да ми наредите да спра да говоря неща, за които не искате да слушате, но ако се омъжите за Янси Кантрел вдругиден, никога няма да можете да избягате от него!
Сара остана силно раздразнена от неприятния спор с Хайръм и почти изхвръкна от конюшнята. Беше решила да стане жена на Янси, но не можеше да отрече, че това яростно противопоставяне на намеренията й бе доста изнервящо, особено ако се имат предвид собствените й колебания. Тя не възнамеряваше да продължи да размисля върху това, което щеше да направи, но за бога, никак не й беше лесно!
Когато стигна до вътрешния двор в имението тя все още беше развълнувана и леко запъхтяна и се надяваше да намери някое хладно, сенчесто местенце, където да остане сама и да си възвърне самообладанието преди да види който и да било друг.
Тъкмо се бе насочила към двора и едва не изръмжа недоволно, когато забеляза Том Шелдрейк, който седеше до фонтана и лениво съзерцаваше блестящите златни рибки, а сакатата му ръка лежеше в обичайната превръзка. Сара имаше много причини да не харесва Том, но в действителност това не беше така. Той беше искрено благодарен на Сам за помощта, която му оказа след войната и въпреки че понякога се държеше също толкова арогантно и надменно като Ан, въпреки осъдителната си връзка с Маргарет, подобно на Сам в сърцето си той бе добър човек. В началото Сара се питаше как Том си е позволил да се забърка в извънбрачна връзка с жената на най-добрия си приятел и отдавна бе решила, че той по-скоро е бил жертва на машинациите на Маргарет, а не флиртуващ донжуан. И двамата със Сам бяха допускали грешки, особено що се отнася до Маргарет, но Сара не можеше да забрави внимателното му отношение към нея през първата й вечер в Магнолия Гроув, а и в ужасните дни след смъртта на Сам той й носеше утешение и подкрепа. Сара се усмихна благосклонно и се насочи към него.
— Нали са много красиви? — каза му тя вместо поздрав. Том я погледна и се засмя.
— Наистина, но не колкото теб, скъпа моя!
— Много сте галантен, любезни ми господине! — засмя се тя и седна до него.
— Ах, Сара, толкова е хубаво да чуя смеха ти — не си се смяла много през живота си, нали?