— О, не се тревожете за мен! И аз съм имала радостни мигове — усмихна се леко тя, забелязала измореното му лице.
В този момент се появи Мария със сребърен поднос на ръце, върху който се виждаха кана със сангрия, няколко чаши и керамична купа с хрупкави bunuelos, залети със захарен сироп.
— О, аз не знаех, че и вие ще дойдете при сеньора! — възкликна тя, забелязала Сара. — Искате ли и на вас да донеса bunuelos?
— Не, не, няма нужда — поклати глава Сара — но след като си донесла повече чаши, ще пийна малко сангрия.
Мария им наля по чаша сангрия и си тръгна, а Том и Сара останаха в приятелско мълчание, отпивайки от чашата и наблюдавайки златните рибки. Беше миг на спокойствие и Сара, седнала до Том на ръба на фонтана, усети как напрежението от разговора й с Хайръм бавно изчезва.
Горещината вече не беше толкова силна, но още се чуваше монотонното жужене на насекомите и Сара си помисли, че това е любимият й час от деня. Скоро щяха да се спуснат пурпурните, хладни сенки на мрака, а после и черният, осеян със звезди плащ на нощта, но този кратък промеждутък между дневната светлина и мрака беше особено успокояващ за Сара. Тя отпи още една глътка сангрия и въздъхна със задоволство.
Том я погледна.
— Въздишка? Радостна или тъжна?
— Нито едното, нито другото — усмихна се Сара. — Просто доволна.
— Наистина ли, дете мое? — тихо, но настойчиво попита Том, взрял уморените си кафяви очи в лицето й. — Нямаш ли някакви резерви относно стъпката, която утре ще направиш?
— Естествено е да имам — вие нямахте ли преди да се ожените за Ан? — намръщи се тя. — Нали всеки в навечерието на такова важно събитие се пита дали постъпва правилно? Дали не греши?
— В твоя случай ми се струва, че трябва да се замислиш повече от другите хора.
Сара открито срещна смутения му поглед.
— Заради убийството ли? За това ли намеквате? За убийството на Маргарет?
Том на свой ред се намръщи.
— Зная, че това не е моя работа — започна бавно той — и не мисля да се намесвам, но скъпа моя, трябва добре да помислиш, преди да сключиш брак с мъж, обвинен в убийство.
Сара се загледа в далечината и й се искаше той да не бе засягал болния въпрос за смъртта на Маргарет. Тя съвсем сериозно вече се ядосваше от начина, по който всички приемаха за доказана вината на Янси. Но в гласа на Том тя усети толкова искреност и такава загриженост, че се почувства обезоръжена и тихо призна:
— Понякога ми се струва, че съм полудяла, а в други моменти… — Думите й заглъхнаха и тя припряно отпи от сангрията. После го погледна право в очите с ясния си изумруден поглед рязко попита: — Мислите ли, че той е убил Маргарет?
Том Шелдрейк изглеждаше смутен.
— Сара, аз… — Той тежко въздъхна и откровено каза: — Да, мисля, че е така — буйният характер на Янси е известен на всички, както и фактът, че той направо презираше Маргарет. Той имаше убедителна причина да я убие и всички знаеха, че много пъти я е заплашвал с убийство. Само Янси може да го е извършил!
Сара не откъсваше поглед от него.
— Това не е вярно — меко възрази тя. — Всички с изключение на Сам мразеха Маргарет. Много хора имаха също толкова основателни причини да я убият, колкото и Янси. Даже вие — спокойно добави тя.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — остро отвърна Том и страните му се зачервиха от гняв.
Сара кисело присви устни. Не трябваше да слага пръста си в старите рани и най-вече не искаше да нарани или обиди човека, към когото бе силно привързана, но вече нямаше избор. Пое си дълбоко дъх и открито започна:
— Вечерта преди смъртта на Маргарет чух разговор между нея и Ан и знам за връзката ви с Маргарет… и за това, че детето, което носеше, може да е било ваше. Според съпругата ви вие сте се безпокоял, че това може да излезе на бял свят и да провали шансовете ви да станете съдия. Някой би казал, че и двамата с Ан сте имали основателни причини да искате смъртта на Маргарет. Не ви обвинявам, че сте я убили, но разберете — продължаваше разпалено Сара — ако подозрението може да падне даже за момент върху човек като вас, трябва да признаете, че е имало много хора освен Янси, които достатъчно са мразили Маргарет, за да я убият. Даже Бартоломю имаше мотив; Хайръм — също, а може да се каже, че ако Сам е разкрил връзката ви, той също е имал причина. Разбирате ли какво се опитвам да ви обясня? Всеки би могъл да я убие — не само Янси!
— О, аз наистина разбирам! — отсече Том с каменно изражение на обикновено добродушното лице. Той скочи на крака и я изгледа убийствено. — Разбирам, че една неблагодарна, неразумна, егоцентрично млада жена е решена на всяка цена да присвои богатството на Кантрел и е готова да хвърля камъни по всички глави, само и само да се убеди, че годеникът й е невинен!