Змията не помръдваше, с изключение на раздвоения й език, който постоянно се движеше насам-натам. Беше се свила в стегнато кълбо, а главата й беше прилепена до тялото и черните й очи не изпускаха Сара.
Сара внимателно отстъпи крачка назад. Змията не се раздвижи и тя направи още една. Почувства се в малко по-голяма безопасност и нервно си огледа за нещо, което да й послужи като оръжие. Нямаше нищо подходящо. Тя си помисли, че може заднишком да стигне до вратата и да потърси помощ, но идеята да остави змията, която може да се смъкне от леглото и да пропълзи в някое скришно място я накара да се откаже. Не. Нямаше да сваля очите си от проклетото животно, докато не го убие!
Ужасът й започна да преминава, но тя осъзна, че все още леко трепери и че сърцето й бие ускорено. Беше по-уплашена, отколкото си признаваше. Отново се огледа за някакво оръжие. Очите й се спряха на тежкото тъмно разпятие на стената. Тя погледна отново змията. После пак разпятието.
Можеше ли да използва разпятието като брадва? Беше ли то достатъчно дълго? Тя отново измери с поглед змията и преглътна. Предпазливо се промъкна на пръсти до стената и сграбчи разпятието. Беше дълъг и тесен дървен кръст, а напречната му дъска беше почти половин метър широка, с великолепно издялана фигура на Христос.
Тя стисна здраво долната част на разпятието и леко го свали от стената, а тежестта му й възвърна куража. С кръста в ръка тя внимателно пристъпи към леглото, вперила поглед в змията. Змията леко се размърда и повдигна глава, като че ли бе усетила опасността. Сара погледна разпятието, което беше хванала като тояга и я напуши истеричен смях. Хората се молеха на Христос да се намеси по мистериозен начин в живота им, но тази вечер той щеше да изиграе съвсем решителна и активна роля в живота й!
Тя пое дълбоко дъх, стисна още по-здраво разпятието, бързо пристъпи към змията и мълниеносно я удари. Змията се хвърли към кръста и Сара не усети как ужасена нададе лек писък. Отстъпи назад, а после, изкривила лице и стиснала зъби, отново се втурна напред и удари змията. Този път я уцели.
След няколко минути змията беше мъртва, но на Сара те й се сториха часове. Хвърли разтреперана окървавеното разпятие и се отдръпна от леглото. Повдигна ръка до устата си и с разширени от преживяния ужас очи се заклатушка към вратата, далеч от трупа върху леглото.
Зад нея вратата изведнъж се отвори и се появи Мария с весела усмивка на лицето, а в ръцете си носеше малък поднос с купичка горещ шоколад, изящна чаша с чинийка от китайски порцелан.
— Ах, bueno! Още не сте си легнала. Мислех, че ще искате чаша шоколад преди да заспите.
Мария забеляза изражението на Сара и усмивката й угасна. После видя змията на леглото — или по-точно това, което беше останало от нея. Изпусна подноса, който се разби в пода и нададе писък, който сигурно беше чут чак в Мексико.
— Ау, ау! Caspita! Какво е ставало тук? Ранена ли сте? Нали змията не ви е ухапала?
Мария още не беше замълчала, когато на прага се появи Янси с пистолет в ръка и със свиреп израз на лицето. Хвърли един поглед на картината пред себе си, прекоси стаята и силно притисна в ръцете си треперещото тяло на Сара.
— Ухапа ли те? — напрегнато попита той и нежно целуна слепоочието й.
Долепена до топлата му гръд, Сара отрицателно поклати глава, а тялото й отново се разтрепери. Допирът на силните ръце на Янси й се стори най-прекрасното усещане на света. Сега, когато всичко беше свършило и тя беше в безопасност, тя изведнъж избухна в плач и тялото й се разтърси от дълбоки ридания.
Без да продума, Янси я взе на ръце и я изнесе от стаята. Когато мина покрай Мария, той кратко й нареди:
— Махни змията оттук и ми прати веднага Естебан. — После сведе поглед към счупените съдове и разлелия се шоколад и добави: — Приготви освен това нов поднос за нея. Донеси го в стаята ми, заедно с останалите й дрехи — тя повече няма да спи тук!
Взел покровителствено Сара на ръце, Янси бързо се отправи към стаите си. Бутна с крак вратата, прекоси спалнята и с безкрайна нежност постави Сара в средата на голямото легло. Когато се надигна, Сара сключи по-здраво ръце около врата му.
— Не ме оставяй! Не още! — прошепна тя.
Янси леко се засмя, остави настрана пистолета, който до този момент още беше в ръката му и внимателно се изтегна до нея на леглото.
— Нали разбра, че Естебан и Мария ще дойдат след няколко минути? — промълви той и я целуна по ухото. — Не искам да започвам нещо, което няма да мога да свърша…
Страхът й изведнъж се изпари и тя го погледна.
— Не за това исках да останеш при мен.
Той се засмя още по-широко и в кехлибарените му очи просветна лукаво пламъче.