— Не смятам така… Но ти вече не мислиш за това, което се случи, нали?
Сара се взря в него с изненада. Наистина не мислеше. И занапред нямаше да мисли за това, потръпвайки реши тя. Тогава Янси я целуна, а езикът му настойчиво се плъзна между устните й. Тя му отвърна със страст, която я изуми. Янси изстена и я привлече към себе си, а езикът му се спусна още по-дълбоко.
Той с усилие се откъсна от жадните й за целувка устни и погледна надолу към лицето й.
— Ако утре вечер ми отвърнеш по същия начин, ще знам, че и на земята има рай! — дрезгаво прошепна той.
Той стана, взе пистолета и внимателно го прибра в кобура, който лежеше върху облегалката на един стол. Тъкмо се обърна отново към Сара, когато на вратата силно се почука. Той отговори и тогава на прага се появи Естебан Чавес, със загрижено изражение на мургавото красиво лице и със сомбреро в ръка.
— Сеньор! Мария ми каза какво се е случило. Как е могло да стане това ужасно нещо?
Янси вдигна рамене и предупредително посочи Сара с очи.
— Ще поговорим навън, веднага щом дойде Мария — не искам да я оставям сама — промърмори той.
Мария се появи след няколко минути с нов поднос в ръце и с няколко дрехи, преметнати върху ръката й — в очакване на сватбата почти всички дрехи на Сара бяха преместени в новите й стаи. Мария изобщо не обърна внимание на мъжете и се спусна към леглото като квачка към пиленцата си.
Уверил се, че Сара е в добри ръце, Янси приближи до Естебан и двамата излязоха навън. Вече на вратата, Янси се обърна към Мария.
— Не я оставяй! Ще се върнем след малко. — После затвори вратата зад себе си и внимателно огледа пустия двор и празните галерии. Доволен, че няма никой наоколо, той поднесе огънче на Естебан и двамата запалиха дълги черни пури. Пушиха мълчаливо няколко минути, а после Естебан предпазливо се обади:
— Сеньор, много странно е да намериш змия в стаята.
Янси кимна със затворени очи.
— Дяволски странно! Por Dios! Откакто бях дете не сме забелязвали гърмящи змии даже в двора на имението. Преди това веднъж бяхме открили една да се припича на слънце върху камъните в двора, но никога в самата къща и още повече свита в нечие легло!
Естебан погледна суровото изражение на Янси.
— Мислите ли, че някой е искал да нарани вашата novia? — попита внимателно той. — Че са го направили нарочно?
Янси отвори златистите си очи, в дълбините на които проблясваше дива ярост и Естебан побърза да отклони поглед.
— Да, струва ми се, че е направено нарочно — изръмжа Янси с такъв тон, че Естебан се зарадва, че не той е извършил злостното дело. — И предполагам, че виновникът е наблизо!
— Смятате, че е някой от новодошлите? — отвърна Естебан. Янси захвърли недопушената пура с гневно движение.
— А кой друг? — отсече той. — Сара е тук от седмици и нищо не се случи. Те са тук от три дни и ето че тя намира гърмяща змия в леглото си! Това не събужда ли поне малко подозренията ти?
— Si! — кимна Естебан. — Но кой от тях го е направил? И как ще го открием? Не е много вероятно да си признаят ако ги попитате.
— Зная. Но искам ти да разпиташ слугите. И да разбереш дали са видели някой от тях тази вечер около стаята на Сара. Ако можеш разбери кой е хванал змията — най-вероятно това е Хайръм, тъй като има свободен достъп до цялото ранчо. — Янси се намръщи. — Двамата Шелдрейк като че ли през цялото време бяха в имението, а и не мога да си представя сеньора Шелдрейк да се бори с гърмяща змия, въпреки че е способна да измисли такова нещо. Синьор Шелдрейк е с неподвижна ръка, а това прави хващането на гърмяща змия доста рисковано, но сега засега не изключвам никой от тях. — Той отправи мрачен поглед към Естебан. — Последно — намери двама мъже, на които можем да имаме пълно доверие и им кажи да наглеждат моята novia. Кажи им също така да внимават да не ги забележат. Внимателно, mi amigo.
Естебан кимна и двамата продължиха да разговарят още няколко минути. После Естебан хвърли пурата си и изчезна в тъмнината на нощта.
Янси отново огледа бавно и внимателно наоколо, но нищо не събуди подозренията му и той се обърна и влезе в стаята си. Мария седеше на един стол до леглото, където Сара се бе разположила, удобно излегната върху няколко възглавници и пиеше горещ шоколад.
В прекрасните й очи все още имаше следи от изживения ужас, но лицето й изглеждаше спокойно и порозовяло; тя беше с нова чиста нощница, а косата й бе прихваната с широка зелена копринена лента. Изглеждаше точно така, както си я беше представял толкова често, помисли си Янси и дишането му се учести. Едва забележима чувствена усмивка изкриви горната му устна. Е, може би не точно така — в сънищата му тя обикновено беше гола и прислужницата й не седеше до нея, за да й разправя за деликатесите, които щяха да бъдат приготвени за утрешната сватба!