Очевидно Мария се стараеше с всички сили да развлича Сара след зловещата случка, а леката усмивка в ъгълчетата на устните на Сара, както и спокойният й вид свидетелстваха, че добре си върши работата. Янси обаче мрачно забеляза, че Сара лежеше върху завивките, а краката й бяха завити с шарено одеяло. Подозираше, че още дълго време ще я е страх да си легне в леглото, спомняйки си за змията и погледът му стана суров. Някой щеше сериозно да пострада заради пъкленото си дело!
Нито една от тежките мисли не се изписа на лицето му, докато приближаваше към двете жени. Мария скочи на крака.
— Ако не ви трябвам повече, ще си тръгна — двете с mi madre искаме да изпечем още малко fruta de homo преди да си легнем.
Въпреки въпросите, които се четяха в очите й, Янси бе благодарен на Мария, че нарочно не спомена за змията, нито попита за какво са говорили с Естебан навън.
След излизането на Мария в стаята се възцари неловка тишина, но Сара, оставила внимателно чашата до леглото и обгърнала коленете си с ръце, се опита да се пошегува.
— Често ли стават такива неща в дел Сол? Змии в леглата?
Янси се намръщи. Предпочиташе да не говорят за случилото се — поне не толкова скоро. Сара изглеждаше спокойна и той не биваше да я разстройва отново. Искаше да е радостна и в безопасност и да забрави проклетата змия. А колкото до виновните… Зловеща усмивка се появи на изящно изрязаните му устни. Някой щеше да разбере колко жесток и коравосърдечен можеше да бъде мъж, във вените на когото тече кръвта на конквистадорите!
Той обаче си даде сметка, че за да успокои Сара, трябва да поговори открито с нея и затова се отпусна на стола, който Мария бе освободила и протегна крака напред.
— Не, не се случва често — откровено призна той. — И изобщо не трябваше да става!
Сара едва забележимо потръпна.
— Някой се е опитал да ме убие, нали? — тихо прошепна тя. — Ако не я бях видяла преди да си легна… — Тя преглътна и добави: — Щеше да ме ухапе, може би дори няколко пъти, преди да разбера какво става. Можех да умра!
Янси промърмори някаква ругатня и с бързо движение стана от стола и се премести до нея на леглото. Тя се отпусна в ръцете му, като че ли това бе най-естественото нещо на света. Той я намести удобно до себе си.
— В това изобщо не се съмнявам — отвърна той без заобикалки. — Въпросът е кой го е направил и защо.
Сара беше долепила лице до гърдите му, а пръстите й нервно си играеха с копчетата на ризата му.
— Не се опитваш да ме убеждаваш, че си въобразявам разни неща и това ме радва.
— Щеше да е трудно — отвърна сухо Янси. — Изправени сме пред такова убедително доказателство. Освен ако си искала да ти обърнем повече внимание и си сложила сама змията в леглото.
При тези думи тя извърна глава, а устните й бяха полуотворени от възмущение. Въпреки че това беше последното нещо за което бе мислил, когато погледна деликатно изрязаните й устни, той забрави всичко друго, освен непреодолимото си желание да я целуне, да притисне устните си до нейните и да усети покорността им, да се увери, че тя наистина е в безопасност в ръцете му. Изруга наум и я привлече към себе си, а устните му настойчиво потърсиха нейните. Тя се разтопи в прегръдката му, обви с ръце врата му и отвори уста, нетърпелива да срещне езика му.
Току-що преминалата опасност ги бе разтърсила и двамата и сега те лежаха прегърнати, внезапно обзети от първичната нужда да докажат и потвърдят опияняващото усещане, че са живи. Целуваха се с жадно нетърпение, а ръцете им припряно късаха пречещите им дрехи, докато най-накрая и двамата останаха голи, с преплетени тела. Нямаше нежно прелъстяване и внимателно любене. Ръцете му се движеха по тялото й нетърпеливо, почти грубо; целувките му бяха властни и пламенни и Сара тръпнеше от възбуда под бурната страст на ласките му. Когато зъбите му се впиха в набъбналите зърна на гърдите й тя зарови с наслада пръсти в косата му и леко изстена, докато той разтваряше бедрата й.
Не им бяха нужни предварителни ласки — и двамата бяха почти обезумели от властната нужда да слеят телата си. Пръстите му припряно се плъзнаха между краката й, за да я намерят влажна и очакваща го и тогава от гърлото му се изтръгна тих стон. Той обхвана бедрата й с ръце и с едно единствено бързо движение проникна в топлото й, стегнато тяло.
Устните му се впиваха в нейните; ръцете му здраво обгръщаха хълбоците й и той властно я насочваше по свое желание, а тласъците му ставаха все по-бурни. Необходимостта да изхвърли семето си, инстинктивната нужда да излее в нея същността си доминираха в съзнанието му и удоволствието неудържимо се надигна в него, придавайки на движенията му почти безумна страст.