Тази дива любов се стори на Сара изненадващо съблазнителна, а подчинението на тялото й — толкова силно възбуждащо, че тя забиваше пръстите си в кожата на гърба му с все по-голяма наслада всеки път, когато телата им се срещаха. Усещането на това силно тяло, което се движеше в нея, изпълваше я и я владееше, я накара да тръпне от възторг, докато чувствата и усилващото се желание се смесиха и тя не мислеше за нищо друго, освен за върха на удоволствието, който скоро щеше да достигне.
Телата им се срещаха и отблъскваха все по-нетърпеливо и Сара се вцепени, когато я разтърсиха първите тръпки, а Янси вкопчи ръце в хълбоците й и изхвърли семето си с ликуващ вик, изтръгнал се от гърдите му.
Дълго време лежаха така — Янси не искаше да се отдели от нея, а тя си играеше разсеяно с къдравата коса на тила му. Целуваха се лениво, а безумното желание, с което бяха се любили, беше изчезнало. След известно време Янси се плъзна до нея в леглото, но не я остави, а здраво я прегърна и те заспаха, без изобщо да се сетят за гърмящата змия и опасността, която Сара бе преживяла.
Когато Сара се събуди, Янси го нямаше в леглото. Бузите й се изчервиха при спомена за бурната нощ и тя се усмихна — с потайната усмивка, която векове наред бе подлудявала мъжете.
Протегна се доволно, усетила сладки болки в тялото си, които се бяха появили след любовната нощ с Янси и замечтано се загледа в тавана. Днес беше денят на сватбата й. Преди да дойде отново нощта, тя щеше да стане съпруга на мъжа, когото обичаше.
Тя дръпна шнура на звънеца за да повика Мария, като леко си тананикаше. Най-напред закуска — или desayuno, както казваше Мария, а после дълга, отпускаща баня.
След половин час, когато вече бе изяла леката закуска, Сара блажено се потопи във ваната с гореща вода, ухаеща на рози. Около ваната Мария беше поставила параван и зад него тя чуваше бърборенето й, докато нареждаше дрехите, които Сара щеше да облече. И двете не споменаваха нищо за вчерашната трагична случка и въпреки че споменът за змията се опита да изплува в съзнанието на Сара, тя съзнателно го отблъсна. Днес беше нейната сватба! Нямаше да допусне никой да я развали!
За нещастие точно в този момент вратата на стаята се отвори внезапно и вътре се втурна Ан.
— Къде е тя? — възбудено извика тя. — Добре ли е? Тъкмо научих ужасната новина!
Сара въздъхна. Точно сега не искаше да я вижда, но стана и излезе от ваната, като уви една хавлия около тялото си.
— Тук съм, Ан — обади се любезно тя. — Както виждаш, нищо ми няма. Снощи се уплаших — беше ужасно, но сега всичко е наред.
— О, бедничката ми! — развълнувано възкликна Ан и когато приближи до Сара, лицето й изразяваше симпатия. — Какво ужасно нещо! Ами ако не беше видяла змията, кой знае какво щеше да та се случи!?
С надеждата, че Ан ще е достатъчно тактична да смени темата, Сара седна на тапицирания с кадифе стол пред тоалетната масичка от лакирано дърво.
— Всичко свърши. Не искам повече да мисля за това. — Тя срещна погледа на Ан в огледалото, което висеше над масичката. — Днес е сватбата ми. Не искам да я развалям с неприятни спомени.
Лицето на Ан изрази смаяно недоверие.
— Но Сара, нима сериозно мислиш да го направиш! Не и след това, което се случи!
— Точно това мисля да направя. Беше нещастен случай, който не искам да се повтаря, но той нищо не променя!
Ан нетърпеливо погледна към Мария, която с любов подреждаше сватбения тоалет на Сара върху леглото.
— Остави ни сами! — нареди тя с възможно най-властния си глас. — Искам да говоря насаме с господарката ти.
Мария погледна към Сара и когато тя й кимна, напусна стаята. Ан приближи до Сара и постави ръка на рамото й.
— Зная, че често съм ти създавала неприятности — аз наистина съм надменна и взискателна — но сега трябва да ми повярваш, че ти желая само доброто. Много съм привързана към теб и не искам да бъдеш наранена. Ти не можеш да се омъжиш за този човек! Не и след това, което се е случило снощи!
— Какво говориш, за бога! Защо миналата нощ трябва да промени нещо?
Ан като че ли се колебаеше. После си пое дълбоко дъх и срещна погледа й в огледалото.
— Сара, Сара! Не си ли даваш сметка какво е станало? Не разбираш ли каква опасност те грози? Не ти ли е идвало на ум, че снощи си можела да умреш? А ако беше умряла, Янси нямаше да е принуден да се жени за теб, за да получи Каза Палома!
Сара нетърпеливо прокара четката през златистите си къдрици и с опита да не позволи злостните думи на Ан да развалят радостното й настроение. Забелязала втренчения поглед на Ан, тя се извърна настрани и се запита защо тя винаги внасяше раздори, изкривяваше нещата и коментираше случилото се по най-отблъскващ начин. Сара знаеше от собствения си болезнен опит, че можеше да се справи с Ан единствено като не й обръща внимание, но й беше трудно да го осъществи, особено когато думите й „Янси няма да е принуден да се жени за теб“ отекнаха толкова неприятно в ушите й.