— Забрави ли, че ако умра без потомство, не Янси, а Бартоломю и Танси ще наследят имението? — отвърна разгневено тя.
— Не съм забравила — каза предпазливо Ан. — Но не съзнаваш ли, че това им дава сериозен мотив да желаят смъртта ти?
Сара се намръщи. Не се беше сещала за това, но даже и да беше, щеше да го отхвърли като невероятно — Бартоломю и Танси никога нямаше да я наранят! Незнайно откъде обаче в съзнанието й се прокрадна сянка на съмнение. Ами ако могат? Ако тя умре, без да има дете, двамата щяха да станат собственици на Каза Палома. Отрицателно поклати глава, отблъсквайки невероятната идея. След вчерашния разговор трябваше да очаква, че с язвителните си забележки Ан ще се опита да отрови настроението й. Ан прекрасно умееше да посажда семената на съмнението и после да се грижи за тях, докато се появят резултатите, които е очаквала. Е, този път Сара нямаше да я остави да постигне целта си!
— Ан, кое от двете неща е истина? — безцеремонно попита тя. — Най-напред твърдиш, че Янси е искал да ме убие; сега подозираш Бартоломю и Танси. Или може би смяташ, че тримата действат съвместно? — добави сухо тя. — Така ли е?
Ан стисна по-здраво рамото й.
— Защо ти се струва толкова невъзможно? — настоя тя с такава пламенна искреност, че Сара остана смаяна. — Бартоломю е чичо на Янси, нали не си забравила този факт? А Янси иска Каза Палома да остане в границите на дел Сол. Ако умреш и нямаш деца, какво ще го спре да купи имението от Бартоломю и Танси? Ако ти си мъртва, Янси все още може да притежава Каза Палома, но тогава няма да е обвързан с жена, която никога не е искал! Бартоломю и Танси ще спечелят цяло състояние и няма да скърбят за безполезното прашно парче земя в това затънтено и диво място! Нима смяташ, че след като почти цял живот Бартоломю е бил роб, независимо че в жилите му тече кръвта на Кантрел — или може би тъкмо заради нея — той ще се откаже да спечели състояние? Или че Танси е доволна от положението си? Никой не може да отрече, че между Янси и Бартоломю съществува здрава връзка. Твърде е възможно те да са планирали случилото се вчера! О, Сара, не разбираш ли, че само искам да ти помогна! — очите на Ан се изпълниха със сълзи. — Поне веднъж спри да ме считаш за неприятел и осъзнай, че съм на твоя страна!
— Янси няма да… — изплъзна се от стиснатите устни на Сара, която не можеше да подреди безразборно тълпящите се в главата й мисли. Не толкова думите на Ан, колкото начинът, по който ги изричаше, накара Сара да я слуша внимателно. Съчетани с видимата загриженост на Ан и прямотата й, те придобиваха ужасяващ смисъл, но Сара с всички сили се мъчеше даже да не допусне у себе си мисълта, че в тях има нещо вярно. Беше се вкопчила в единственото нещо, в което вярваше с цялото си сърце.
— Янси няма да ми стори зло!
Ан леко се обърна, за да наблюдава лицето на Сара; коленичи на пода пред нея и хвана отпуснатите й ръце.
— Изслушай ме! — започна ядосано тя. — Ти си толкова млада и невинна. Нямаш представа за низостта, която се таи у хората. В момента виждаш само красивото лице на Янси и очарователните му маниери. Но той е най-долният подлец, когото можеш да си представиш. Трябва да ми повярваш!
— Защо правиш всичко това? — попита подтиснато Сара, а от предишното й весело настроение нямаше и помен. Не искаше да мисли за това, което й казваше Ан; не искаше дори за миг да повярва в ужасните възможности, които Ан й представяше. Тя й нямаше доверие, а вярваше на Бартоломю и Танси и все пак…
— Какво се опитваш да постигнеш с тези лъжи? — попита тя отчаяно, а погледът й издаваше безкрайно страдание.
— Нищо! Просто искам да се замислиш за това, което правиш! Спри сватбата. Не се обвързвай с човек, който може да е убил вече една жена.
— Даже и да допуснем, че има макар и малка частица истина в това, което казваш, няма ли женитбата да осигури безопасността ми? — изрече с мъка Сара. — Ако стана негова жена, нали той ще е сигурен, че детето му ще наследи Каза Палома? Той няма да има нужда да ме убива!
Ан се усмихна снизходително.
— Ами после? Какво ще стане след като родиш детето? Янси вече няма да има нужда от теб! Ще си изпълнила предназначението си. Ами Бартоломю и Танси? Мислиш ли, че те спокойно ще стоят и ще ти позволят да родиш дете, което ще им отнеме всички шансове да наследят Каза Палома? Помисли, Сара! Те нямат никакви пари — няма какво да правят с ранчото, освен да го продадат. Земята е без значение за тях… но могат да продадат безполезните акри на Янси срещу едно малко състояние!