С натежало от мъка сърце, ядосана на себе си, че слуша злостните думи на Ан и все пак не успява да пропъди от съзнанието си всичко, което тя й казваше, Сара внимателно отдръпна ръката си.
— Нека да се разберем, Ан — уморено каза тя. — Не мога да повярвам, че някой от тях е способен на такива заплетени и порочни мисли! И днес ще се омъжа за Янси.
Ан се изправи.
— Разбирам — бавно каза тя, оправяйки гънките на роклята си на розови райета. Сините й очи гледаха унило.
— Нищо ли не мога да направя, за да те убедя, че грешиш? — тихо изрече тя.
Сара вяло се усмихна.
— Не, съжалявам. Разбираш ли, аз го обичам…
— А той обича ли те? Кажи ми! — настоя Ан. — Обича ли те?
Смутеният израз на изразителното лице на Сара беше достатъчно красноречив и Ан мрачно се усмихна.
— Виждаш ли? Ти знаеш, че той не те обича и все пак настоява сватбата да се състои. Ние пристигнахме преди церемонията само по една щастлива случайност. Това не ти ли се струва странно? Та той толкова бърза да сложи халката на пръста ти, че даже не можа да изчака нашето пристигане. — Устните на Ан се изкривиха в печална гримаса. — Сара, признавам, че не съм изпитвала към теб майчински чувства, но през последните години съм се старала с всички сили — въпреки че те не са особено големи — да се държа с теб като със сестра. И двете преживяхме трудни времена… — въздъхна Ан. — Просто не искам да допуснеш грешка, за която ще съжаляваш през остатъка от живота си.
Сара беше трогната от искрената загриженост и думите на Ан и едва забележимо се усмихна.
— Оценявам твоята загриженост, наистина, но смятам, че страховете ти са неоснователни. Янси може да не ме обича, но е внимателен с мен. Отнася се много добре към мен.
Ан кимна със замислен израз.
— Сигурна съм, че е внимателен, дете мое. В края на краищата, защо да не бъде? Ти ще му донесеш точно това, което желае — Каза Палома! Чудя се обаче дали щеше да се съгласиш толкова смирено с плановете му, ако знаеше, че е замесена и друга жена… че причината да не те обича е това, че сърцето му вече е отдадено на друга.
Устата на Сара пресъхна и като че ли нож прободе сърцето й.
— За какво говориш? Няма друга жена!
Ан тъжно поклати глава.
— Има, Сара. Не си ли се питала защо той толкова бързо се съгласи аз да дойда в дел Сол?
Сара замаяно поклати глава, отказвайки да приеме чудовищното твърдение на Ан — че тя е негова любовница и че той я е довел тук за собствено удоволствие. Това бяха лъжи, лъжи, лъжи! Беше отново познатото лукаво изкривяване на нещата. Трябваше да бъде така! Ан и Янси не бяха любовници! И никога не са били! Янси не би могъл да доведе любовницата си в къщи при собствената му жена. Не би могъл!
— Това не е вярно! — извика тя с разтреперан глас. — Лъжеш! Сигурна съм!
— О, изобщо не лъжа! — сериозно отвърна Ан. — Да ти докажа ли?
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Няколко минути след като Ан излезе от стаята, Сара кършеше ръце, сякаш искаше да изтрие следите от това, че се съгласи с Ан и с плана й да докаже, че наистина е любовница на Янси. Почувства се така, като че ли бе извършила долно предателство, а сърцето непоносимо я болеше и тя унило съзерцаваше бледото си отражение в огледалото.
Не искаше да повярва и на една дума от това, което Ан й наговори — нито за Янси, нито за Танси и Бартоломю; не смяташе да се задълбочава върху идеята, че те може да са се съюзили срещу нея. Чувстваше със сърцето си, че Ан лъже и изопачава фактите в своя полза.
Обикновено тя можеше да се досети какво цели Ан, но този път не успяваше да открие задоволително обяснение за тези безспорни лъжи. Положението на Ан нямаше да се промени от това дали тя щеше да се омъжи за Янси или не — Ан и в двата случая щеше да зависи от неговата добра воля. Можеше да се спори дали Ан предпочита да е задължена на Сара, а не на Янси за издръжката си, но Сара се съмняваше, че този мотив обяснява всичко, което Ан наговори. Ан нямаше да спечели нищо, ако Сара умре без наследник, а Бартоломю и Танси наследят Каза Палома или я продадат на Янси.
Тя стана и облече една стара рокля от жълта басма. Сълзи бликнаха от очите й, когато погледът й се спря на булчинската й рокля — от бледорозов муселин, обсипана с перли и дантела — която Мария с благоговение бе разстлала върху леглото. Колко радостна беше само преди малко! Преди Ан да бе влязла в стаята й…