Един малък позлатен бронзов часовник на полицата върху камината в стаята на Янси отброи няколко удара и чертите на Сара се изостриха от напрежение. Време беше. Беше настъпил часът, за който се бяха договорили с Ан. Със свито от страх сърце, отчаяна и смутена, Сара неохотно излезе от спалнята и с тежки стъпки се отправи към стаята на Ан.
Ако Ан казваше истината — а Сара горещо се молеше Ан да е излъгала — тя знаеше какво ще види когато отвори вратата на стаята й. Въпреки че беше подготвена, Сара все пак остана шокирана, когато застана на прага и зърна Янси, пламенно прегърнал Ан. Телата им бяха прилепени едно до друго; ръцете на Янси обвиваха кръста й, а нейните си играеха с тъмната му коса и устните им бяха слети в страстна целувка. Сара политна назад и тихо извика от болка.
Чул този глух, пречупен звук, Янси вдигна отривисто глава, сякаш бе усетил жилото на скорпион и с яростно движение отхвърли Ан от себе си, а после се обърна и срещна блестящия обвинителен поглед на зелените очи на Сара. Застанали в двата края на стаята, те се взираха един в друг и докато лицето на Янси беше безизразно, прекрасните черти на Сара разкриваха прекалено ясно мислите й.
— О, скъпа! — възкликна превзето Ан. — Не те очаквах… Съжалявам, че ни намираш така, дете мое, но това, което видя, може да се обясни много просто. Сара, наистина всичко бе много невинно и изобщо не е това, за което си мислиш. Янси се съгласи да ни даде на двамата с Том малка къща в селото и аз тъкмо му благодарях.
Нито Янси, нито Сара й обърнаха внимание, втренчили очи един в друг. Сара се взираше в него няколко безкрайни мига и после с приглушен болезнен стон се завъртя и избяга от стаята, а жълтите поли на роклята й се развяха зад нея. Янси не бе помръднал от мястото си; после бавно се обърна към Ан.
— Много добре си го измислила, Ан — мрачно, но спокойно произнесе той. — Поздравявам те.
Тя го изгледа с недоумение.
— Не мога да разбера за какво говориш. Какво имаш предвид? Нали обясних на Сара какво се случи? Не знам защо трябва да ме обвиняваш за това, че тя се заблуди! Аз само ти благодарих за щедростта!
Янси се засмя с неприязън.
— Повярвай, в този момент не изпитвам никакво великодушие към теб — всъщност се раздвоявам между това да ти извия врата или да ти наредя да си стегнеш багажа и да напуснеш земите ми и живота ми!
Сянка на смущение премина по лицето на Ан.
— Стана много лошо, че Сара схвана погрешно нещата, но вината не е моя! — побърза да каже тя. — И не е много любезно от твоя страна да ме заплашваш така! Какво ще правим с бедния Том, когато ни изхвърлиш навън? Ние няма къде да отидем, ако ни изоставиш. Том много се умори от пътуването дотук — той не е много здрав и ще е невероятно жестоко и безсърдечно да ни отредиш такава съдба.
— Странно, но не си спомням да съм споменал Том. Казах, че ще изгоня теб! — хладно отвърна Янси.
Ан притвори очи с престорена скромност.
— Наистина ли мислиш, че Том ще ти позволи да отритнеш съпругата му и няма да сподели участта ми?
Беше го хванала на тясно и Янси го знаеше.
— Винаги съм смятал, че ти си по-добрата от двете сестри, че само Маргарет беше такава хитра кучка — произнесе с горчивина той. — Сега разбирам, че съм се лъгал.
— О, Янси! Не можеш да мислиш наистина, че го направих нарочно. Кажи ми, че не е така.
— Мисля, че си една умна кучка и залагам всичко, което притежавам, че пълниш с лъжи главата на Сара и че тази малка сцена е изцяло твое дело!
— О, но това не е вярно! — възмутено извика Ан и хвърли поглед към вратата, където внезапно зърна жълтата рокля на Сара. — Аз съм много привързана към Сара и не искам по никакъв начин да я нараня.
— О, така ли? — горчиво се засмя той. — Щом е полезно за теб, всичко си готова да направиш!
Янси се приближи до Ан без да забележи Сара, която стоеше на прага, колебаейки се дали да влезе или не и събираше кураж да се намеси. Застанал с гръб към вратата, той повдигна с пръст лицето на Ан и изсъска:
— Още нещо ще ти кажа, скъпа ми Ан — стой далече от Сара! И ако искаш да бъда и занапред любезен с теб, прави каквото ти казвам! Ако още веднъж приближиш до нея или се опиташ да й обясниш нещо, кълна се, че ще ти счупя прекрасното вратле или ще те изритам от ранчото, а благополучието на Том да върви по дяволите!
Триумфалният блясък в очите на Ан трябваше да го предупреди, но преди той да го долови, Сара ужасено изохка и това го накара светкавично да се обърне. Успя да зърне само жълтата пола, тъй като тя отново бе изхвръкнала от стаята. Янси злобно погледна Ан, изруга през зъби и се спусна навън да я догони.