Нямаше представа къде може да е избягала Сара и известно време усилията му да я намери оставаха безплодни, докато най-после я откри в конюшнята, обвила с ръце врата на Локуела и допряла глава до лъскавата й грива. Тихото й хлипане го прободе в сърцето и в този миг намеренията му към Ан не бяха никак благородни. Инстинктът му бе подсказал да намери веднага Сара, но сега, когато я беше открил, той не знаеше какво да й каже. Забави крачка и я приближи колебливо. Застана зад нея и се загледа измъчено и безпомощно в меднозлатистата й коса. След това, което беше видяла и чула, Сара нямаше да повярва на никакво оправдание и той още веднъж прокле Ан и интригите й. Това, което Ан бе направила, беше без значение — то не променяше нищо, помисли си горчиво той. Днес те все пак щяха да се оженят.
Янси внимателно постави ръка на рамото й.
— Сара, хайде да се прибираме. Нека да се върнем в хасиендата и Мария да се погрижи за теб.
— Не ме докосвай! — извика Сара като се извърна рязко и отблъсна ръката му. — Махни се оттук! Не искам повече да те виждам!
— Това трудно ще се осъществи, скъпа, тъй като само след няколко часа е сватбата ни — отвърна напрегнато той.
— Няма да се омъжа за теб, даже и да си единственият мъж на земята! — с ненавист възкликна тя.
Разгневен на свой ред, Янси я сграбчи за раменете и силно я разтърси.
— Малка глупачке! — изръмжа той. — Решил съм да се оженя за теб и това е по-силно от мен, затова чуй ме — ти ще станеш моя жена! Ан е лъжлива, интригантстваща кучка, също като сестра си и аз ще съм последният глупак, ако й позволя да съсипе живота ми! Точно сега пет пари не давам какво мислиш за мен — всичко, което ме интересува е да застанем след два часа пред падре Кинтеро и да се закълнем във вярност един към друг! С Ан и нейните интриги ще се занимаваме по-късно!
— Няма да се омъжа за теб! Мразя те! — ядосано извика Сара, а страните й порозовяха и очите й се напълниха със сълзи.
Янси злобно изруга и я притегли към себе си, а златистите му очи хищно и свирепо блестяха срещу нея.
— Може да ме мразиш, amiga, но стройното ти нежно тяло ме иска! — мрачно произнесе той. — Спомни си миналата нощ и преди да отхвърлиш моето почтено предложение, помисли за това, че вече може да носиш мое дете. — После хладнокръвно добави: — От сега нататък, Сара, ти ще спиш в моето легло, независимо дали сме женени или не! Ако избереш просто да бъдеш моя любовница и да родиш незаконни деца, вместо да станеш моя съпруга — твоя воля, но ще споделяш леглото ми, даже и да трябва да те вържа за него!
Сара му повярва. Повярва на суровото обещание в очите му, на неумолимата извивка на изящно очертаните му устни и на напрежението в изопнатата му челюст. Той наистина щеше да го направи.
Даже и ако на някого булката се струваше прекалено бледа и отнесена, а младоженецът — видимо мрачен, хората бяха достатъчно възпитани, за да го отбележат. В този горещ, слънчев следобед на двадесет и шести юни, в лето господне 1867, Янси Кантрел взе за своя съпруга Сара Кантрел, по баща Раулингс, пред погледите на всички развълнувани жители на Ранчо дел Сол. Въпреки очевидната липса на ентусиазъм, младоженците добре изиграха ролите си, усмихваха се и приемаха поздравленията, които заваляха като дъжд върху тях щом излязоха от църквата. Шумните весели гости напълно компенсираха мрачното им настроение и с напредването на тържеството във въздуха се разнесоха смях и китарен звън, а от време на време отекваше по някой изстрел.
В двора пред имението веселбарите усмихнати се бяха нахвърлили върху яденето и пиенето на няколко дълги маси, отрупани с деликатеси — огромни табли с tamales и mole от пуйка, горещи carnitas, внушителни купчини от топли tortillas, кани е огнена salsa de chipotle, чинии със сладка pastel de nuez и fruta de horno, пълнени с конфитюр. Навсякъде разнасяха вино, текила и тъмна, силна бира, приготвена в ранчото. Когато стана късно и се смрачи, хасиендата блесна от светлините на многобройни свещи и фенери, а краят на шумното празненство не се виждаше. Ритмичното дрънкане на китарите и тракането на кастанетите в хладния нощен въздух продължи дълго след като булката скромно се скри в къщата, а младоженецът остана да приема поздравленията на хората си и да пийне още няколко чаши текила.
Сара беше сама в новите си стаи, които щеше да споделя с Янси. Мария я беше завела дотам като се усмихваше и бъбреше весело. Тя нямаше търпение да се върне на празненството и беше сигурна, че нетърпеливият жених скоро ще последва Сара, затова сръчно свали сватбения й тоалет и й помогна да облече изящна нощница от мек бял муселин, богато обшита с дантели и избродирана около врата и по ръбовете с бледожълти розови пъпки. Към нея имаше и широка роба и Сара апатично остави Мария да й помогне да я облече.