С дяволита усмивка мексиканката я побутна в стаята на Янси и я насочи към една широка врата, която Сара предположи, че води към друга стая. Не беше така. Вратата се отваряше към очарователен, уединен вътрешен двор, ограден с високи кирпичени стени, до които се бяха скупчили благоуханни жасминови храсти. Аромат на портокалови цветчета и рози, смесен с този на жасмин, леко се носеше в нощния въздух, а в средата на малкия двор Сара забеляза желязна маса и столове. Точно до нея имаше подвижна масичка за сервиране, затрупана с множество похлупени чинии, в които според Сара бяха сватбените гозби. В средата на масата беше поставена ваза с бели рози, а близо до нея стоеше сребърен свещник, чиито свещи ярко блестяха в нощта. Върху масата грижливо бяха подредени съдове от кристал и китайски порцелан и сребърни прибори и взирайки се в тях, Сара усети как в гърлото й се надига буца.
Всичко беше много интимно, а тихото, възбуждащо и далечно дрънкане на китари само усилваше непреодолимото романтично обаяние на мястото и Сара за хиляден път този ден си помисли колко щеше да е хубаво да бе запазила сладката надежда и нетърпеливото очакване, с които се беше събудила сутринта. Нейният сватбен ден. Буцата в гърлото й сякаш стана по-голяма и тя прогони сълзите, които напираха в очите й.
— Много е хубаво, si? — загрижено се обади Мария, обезпокоена от мълчанието на Сара. — Заедно с mi madre го приготвихме за вас и сеньор Янси. Искахме да ви изненадаме.
Сара прочисти гърлото си и отвърна:
— Това е чудесна изненада, Мария! Толкова е мило и любезно от ваша страна! Сигурна съм, че и на моя с-с-съпруг ще му хареса.
— Мисля, че сеньор Янси изобщо няма да забележи — засмя се тя. — Особено когато го чака такава хубава булка! А сега ще си вървя, преди той да дойде и да ме завари тук.
Мария изчезна и остави Сара сама с нерадостните й мисли. „Защо всичко така се обърка?“ — чудеше се горчиво тя. Струваше й се, че преодолява препятствие след препятствие още от момента, в който срещна Янси Кантрел. Тя непрестанно го извиняваше за поведението му, убеждаваше себе си, че хората, които са настроени против него, бъркат и му приписват погрешни мотиви, но й беше много трудно да повярва, че случката от сутринта е изцяло скалъпена от Ан. Ан беше лукава и коварна, но…
Сара влезе унило в стаята и се отказа да разсъждава повече върху проблема, който й причиняваше такава болка. Беше стигнала до средата на спалнята на Янси с намерението да се върне в старото си самотно легло, когато външната врата се отвори. Когато забеляза тъмната фигура на новия си съпруг на прага, тя занемя от учудване и остана като вкаменена, със спуснали се върху гърдите й меднозлатисти кичури.
Гледката, която Янси представляваше, застанал на прага и загледан в нея от разстоянието, което ги делеше, можеше да развълнува всяка женско сърце. Косата му бе разрошена безгрижно, върху челото му бе паднала една къдрица, а кехлибаренозлатистите му очи с гъсти мигли така блестяха, че изтерзаното сърце на Сара заби учестено, въпреки че не трябваше. Той все още бе със сватбената си премяна и Сара горчиво си помисли, че изглежда прекалено красив и мъжествен в късото черно сако, богато обшито със златен конец и с панталоните от черно кадифе. Външните им шевове също бяха украсени със златни нишки и малки златни звънчета и макар че от коленете надолу те се разширяваха, за да се спуснат към лъснатите ботуши, в горната си част прилепваха плътно до тялото и ясно очертаваха плоския му корем и дългите му, мускулести бедра. На фона на широката, снежнобяла риза лицето му изглеждаше съвсем тъмно, а аленочервеният копринен пояс около кръста придаваше на външността му привлекателно екзотичен вид.
Арогантно изрязаните му устни бяха дръзко извити, а очите му блестяха напрегнато; той лениво се отмести от рамката на вратата и със свойствената му животинска грация се приближи до Сара. При всяка стъпка малките златни звънчета на неговите calzoneras тихо дрънчаха и когато той спря пред нея, в стаята се възцари напрегната тишина.
Зашеметена от едва обузданата страст, която се излъчваше от високото му, широкоплещесто тяло и насищаше въздуха, Сара се стараеше да не го гледа. Упорито беше вперила поглед в една точка някъде над рамото му — мразеше го, но по-силно ненавиждаше предателската тръпка на възбуда, която премина по тялото й в мига, когато го забеляза на прага.
Тя толкова се бе съсредоточила в старанието си да не го поглежда, че когато ръката му докосна брадичката й и той повдигна с пръст лицето й към себе си, тя се стресна и веднага се взря в него. Дивата страст, която гореше дълбоко в очите му я накара да се изчерви и да се засрами, тъй като зърната на гърдите й внезапно се бяха втвърдили.