Погледът му бавно и спокойно обходи лицето й и когато забеляза, че тя въпреки всичко го очаква с напрегнато нетърпение, ъгълчетата на устните му се повдигнаха от иронична усмивка.
— Какво толкова направих, че разсърдих своята невеста така скоро след сватбата? — провлечено попита той, а езикът му леко се преплиташе от солидното количество текила, което беше изпил следобеда и вечерта.
В очите на Сара се появи опасен блясък.
— Не исках да се женя за теб! — решително изрече тя. — Ти ме принуди, но не очаквай да се радвам особено на това положение!
Той сви устни, а жизнерадостното му настроение се поизпари.
— Съжалявам, че така разбираш нещата, мила, но докато си в леглото ми, поне единият от нас ще е щастлив! — отвърна той, стиснал по-здраво брадичката й е пръсти.
— Ах, ти, непоносим негоднико! — кипна възмутено Сара и придружи думите си със звънка плесница върху лицето му, която отекна в стаята. — Мразя те! Не искам да спя с теб!
После Сара вдигна поглед към него, стресната от бурната си реакция и разтреперана от гняв. Изражението на тъмното му, красиво лице изведнъж я уплаши и тя направи безуспешен опит да избяга от него.
Не сполучи — тъкмо се бе завъртяла и дългата му ръка я сграбчи и я прихвана през кръста. В следващият миг тя се намери в прегръдките му, притисната до тялото му и поразена усети, че той бе напрегнат и силно възбуден.
Той се взря в извърнатото й нагоре лице, а очите му блестяха като разтопено злато, изпълнени с мъжка самоувереност.
— Така е, Сара — съмняваш ли се, че копнея да консумирам брака ни още от момента, в който излязохме от църквата? Че от седмици си представям тази нощ? — усмихна се мрачно той. — И мислиш, че след всичко, което преживях, за да те направя своя жена, няма да се наслаждавам на прелестите ти?
Сара се помъчи да се отскубне от ръцете му.
— Не те искам! — извика тя, останала без дъх. — Мразя те! Пусни ме да си вървя!
Янси се засмя, но в смеха му прозвучаха горчиви нотки.
— Съжалявам, но това е невъзможно — ти си вече моя съпруга! А колкото до това, че не ме искаш… — усмихна се развеселено той. — Повярвай, chica, ще ме пожелаеш, щом започна да те любя!
Решена на всяка цена да се изплъзне от неумолимото решение, което прочете върху лицето му, Сара яростно се помъчи да се изтръгне от прегръдките му. Напразно. Той я държеше с едната си ръка притисната към него, а с другата обхвана главата й, която се въртеше настрани, задържа я неподвижна и наведе устните си към нея.
От устните му я лъхна аромат на тютюн и текила, а вкуса им усети върху езика си, когато той я целуна пламенно и властно. Не обръщаше внимание на опитите й да се отскубне; устните и езикът му достигаха дотам, докъдето искаха и той се бе отдал изцяло на безкрайната наслада да я целува, да прониква в тъмната сладост на устата й и да се опива от аромата и вкуса й както от нищо друго на този свят.
Сара отчаяно се бореше с предателското удоволствие, което се събуди в нея, когато се почувства във властта на магическата му сила. Не искаше да усеща тези горещи, зашеметяващи вълни на желанието, които се надигаха в утробата й и изпълваха цялото й тяло, нито да чува забързаните удари на сърцето си, когато сладострастно желание караше кръвта й да препуска във вените и да чувства как гърдите й натежават от очакването на устните му. Не искаше да се отдаде на нито едно от тези чувства; искаше само да помни, че трябва да го мрази, но о, Господи! Тя го усещаше толкова напрегнат, когато се притискаше към стройното му тяло, а непокорната й плът се разтапяше под ласките му, докато жадните му устни възбуждащо търсеха нейните. Споменът за начина, по който я бе любил и мисълта, че отново може да я доведе до райско блаженство разклащаха студената логика на здравия й разум.
Тя се отдаваше на целувките му, младото й тяло пламенно отвръщаше на ласките му, но тя все пак успя да се откъсне от прегръдката му с едно отчаяно движение. Дишайки учестено, тя се дръпна на безопасно разстояние в дъното на стаята, но в очите й прозираше желанието, което не бе успяла да потисне.
Като човек, събуден от дълбок сън, Янси се взря в нея, а златистите му очи не се откъсваха от заруменялото й от страстта лице. Дълго време се гледаха така, а после Янси леко въздъхна и за ужас на Сара започна бавно да се съблича. Събу ботушите си с пестеливи и изящни движения, хвърли настрана късото сако, а после разкопча широката бяла риза и я освободи от аленочервения пояс и черните calzoneras. Като огромен хищник с черна грива той се взираше в Сара без да мигва и колкото повече време минаваше, толкова по-бясно туптеше сърцето й, сякаш щеше да изскочи от гърдите й.