— Сигурна ли си, че искаш да бъде по този начин? — попита предпазливо той.
Сара кимна, без да е съвсем наясно с какво се съгласява.
Той отново въздъхна и преди тя да успее даже да предположи какви са намеренията му, светкавично прекоси стаята. Тя уплашено извика и се опита да избяга в своята спалня, но Янси не й остави никаква възможност и като я обви властно в ръцете си, я повдигна въпреки протестите й и я метна на рамо.
Сара яростно го удряше с юмруци по гърба и бясно риташе във въздуха, но той бързо я занесе до широкото пухено легло. Без ни най-малко да се трогне от борбата й, той я сложи в гостоприемната му мекота. Свали ризата си и тогава за секунда Сара бе изпълнена от страх и диво вълнение, от които дъхът й секна; после той се отпусна до нея на леглото с аления пояс в едната си ръка и тя едва успя да се съвземе навреме и яростно да отскочи далече от него.
Промърморвайки някаква ругатня през зъби, той отново я улови и те яростно се сборичкаха. Борбата приключи едва когато китките на Сара бяха здраво стегнати една за друга над главата й с аления копринен пояс и завързани за махагоновата предна рамка на леглото. И двамата дишаха тежко, а косите на Янси бяха още по-разрошени отпреди; голата му, окосмена и мускулеста гръд се повдигаше учестено, а бедрата му бяха приклещили хълбоците й и той седеше върху нея. Роклята и халатът на Сара се бяха измачкали и събрали под тялото й, откривайки изцяло дългите й, изящно оформени крака, а гръдта й се повдигаше от тежкото дишане, докато тя гневно се взираше в матовото му лице.
Надвесен над нея, Янси не можеше да откъсне поглед от ритмичното движение на гърдите й и Сара прекалено ясно съзнаваше безпомощното си състояние, усещайки топлината на неговата мъжественост. Щеше да умре от срам, ако трябваше да признае че бе странно развълнувана от борбата, от съзнанието, че е безсилна да го спре да прави каквото си иска с нея; даже усещането за аления пояс около китките й бе по-скоро възбуждащо, отколкото ужасяващо и тя се зачуди как е могла да се превърне в такава паднала жена. „Това е по негова вина“ — помисли си истерично тя. „Той ме е направил такава и за това го ненавиждам. Мразя го! Наистина го мразя!“
Като че ли отгатнал вълнението и объркването й, Янси мрачно се усмихна и бавно се отпусна върху тялото й.
— А сега, скъпа, ще ти докажа колко грешиш когато твърдиш, че не ме желаеш! — прошепна той и устните му възбуждащо докоснаха нейните.
Той заглуши протеста й с една пламенна целувка, която като че ли нямаше край. Целуваше я с едва сдържано напрежение и се бе съсредоточил в това да я накара да му отвърне. В продължение на няколко секунди Сара упорито не се поддаваше на настойчивите ласки на езика му, борейки се с непреодолимата страст, която се надигаше в нея и Янси почти се предаде. И тогава, когато вече беше решил, че е загубил играта, устните й омекнаха и езикът й неочаквано докосна неговия.
Тържеството на желанието и победата го накараха да потръпне. Тя беше негова! Негова съпруга. Негова жена. И преди края на тази нощ тя също щеше да го почувства!
Той не разхлаби пояса около китките й, а продължи страстно да я целува като нежно обгръщаше лицето й с ръце и силно притискаше тялото й. Сара му отвръщаше безпомощно — като пролетно цвете на слънце; устните й отчаяно го търсеха, а той се откъсна от тях и продължи да целува лицето й, докато стигна до ухото и нежно го захапа, а топлият му дъх и зъбите му възбудиха плътта й. После споменът за сладките й обещаващи устни го накара да се върне към тях и да ги притисне, а след миг да проникне с езика си в опияняващия мрак на устата й.
Не му беше достатъчно просто да я целува и той с приглушено стенание я привлече към себе си, а тялото й нетърпеливо и умолително се изви към него. Сара се бе уловила в неговия капан, както и в примката на собствените си желания и бе престанала да се бори срещу хипнотизиращото му присъствие. Забравила бе защо така настойчиво му се противопоставяше; знаеше единствено че копнее за него, че устните й жадуват целувките му, кожата й — докосването на ръцете му, а тялото й гори от желание да му принадлежи.
Усетил допира на халата й до голата си гръд, Янси изведнъж се изправи и погледна към линията от жълти розови пъпки, скриваща това, което той съвсем определено имаше нужда да види и почувства. Ръцете му уверено се вкопчиха в малкото деколте на дрехата около врата й и след миг се разнесе резкият звук на разкъсан плат. Отмествайки плата настрани, той доволно се усмихна и замаяно се загледа в появилата се съблазнителна, мека и бяла плът, останала до този момент скрита от погледа му.