— Ти доказа твърдението си… А сега, моля те, пусни ме! — прошепна с измъчен и угаснал глас тя.
Янси се размърда, подпря се на лакът и втренчено се загледа в унилия израз на лицето й.
— Това ли мислиш, че правех — доказвах своето твърдение? — попита той с непроницаемо изражение.
Сара кимна без да го поглежда в очите.
— Моля те, пусни ме да си отида в стаята.
Той въздъхна.
— Сара, нищо не съм доказвал… освен вероятно това, че мога да ти доставя удоволствие.
Сара поклати глава.
— Не. Ти каза, че ще ме накараш да те пожелая и го постигна. Ето, признавам го. А сега ще ме пуснеш ли да си отида?
— Не — хладнокръвно отвърна той и пръстите му се насочиха към гърдите й. — Никога няма да те оставя да си отидеш! — Ръцете му властно обгърнаха гърдите й и приближил се до устните й, той напрегнато повтори: — Никога!
— Да не би да имаш намерение да ме държиш вързана за леглото до края на живота ми? — гневно попита Сара, а зелените й очи ядосано блестяха. — И да ме превърнеш в роб на противните си плътски желания?
Янси се усмихна.
— Не, скъпа, макар че трябва да призная, че идеята има своите добри страни! — Той се претърколи до ръба на леглото, стана и спокойно започна да събува панталоните си. — Това, което възнамерявам да направя е да любя жената, която толкова отскоро е моя съпруга… а ако единственият начин за това е да я вържа — добре, нека бъде така!
Въпреки гнева си Сара не можеше да откъсне поглед от великолепното му, загоряло тяло, което се откри, когато панталоните се свлякоха на земята — от широките плещи, от плоския корем, от силните, мускулести крака и особено от набъбналата и издадена напред мъжественост. Тя преглътна. О, господи, той беше толкова красив! Горд и вълнуващ като езически бог! И тя го обичаше! Мразеше го! Желаеше го…
Янси се приближи до леглото и се наведе към нея. Отпусна тялото си и силната му топла гръд възбуждащо докосна зърната на гърдите й, които внезапно се втвърдиха, докато пръстите му се плъзгаха нагоре по ръцете й, а устните му покриваха с ефирни целувки ъгълчетата на устните й.
— Последният път просто ти доставих удоволствие — дрезгаво прошепна той. — Сега ще ти покажа наистина колко силно ме желаеш.
През дългите часове, които последваха, той стори точно това — любеше я бавно и пламенно, като отново и отново й отказваше сладкото избавление, за което жадуваше тялото й, докато всичките й задръжки се стопиха и във въздуха се разнесоха отчаяните й молби за помощ. Едва тогава той я облада, прониквайки дълбоко в нея и двамата достигнаха до чувствения екстаз, за който копнееха. Сара не помнеше кога той бе развързал ръцете й; знаеше само, че накрая можеше да зарови пръсти в гъстата му черна коса, че ръцете й свободно се плъзгаха по цялото му тяло и обвиваха здравата му шия, докато той я водеше към рая. Беше развързал ръцете й, но в онзи момент това вече нямаше никакво значение.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Както и предната сутрин, Сара се събуди сама в леглото, само че този път по-късно. За разлика от вчера обаче, тя не посрещна деня с нетърпеливо очакване, а душата й бе изпълнена със странна смесица от задоволство, смущение, надежда и примирение. Първите две чувства бяха най-лесно обясними — призна си тя като се протегна замечтано — тъй като Янси бе възможно най-изобретателния и задоволяващ я любовник, въпреки че дръзките му плътски желания я бяха шокирали и смутили. Котешка усмивка пропълзя на устните й. Можеше да го мрази, но не отричаше, че Янси Кантрел бе направил първата й брачна нощ неповторима — нощ, която тя никога не би искала да забрави…
Сара можеше също да обясни защо се е примирила с положението си — какво друго й оставаше? Беше страстно влюбена в мъжа, който я бе принудил да се омъжи за него и да приеме да му се отдаде и не можеше да отрече, че Янси упражняваше някакво магическо въздействие върху нея, че трябва само да я докосне и трезвостта й, логиката и даже здравият й разум светкавично отказваха да й се подчиняват. Но как мажеше да обясни надеждата?
Тя се изправи в леглото и трепна изненадана от болката в някои части на тялото си. Янси бе взискателен любовник и миналата нощ не беше деликатен с нея. Изненадващо разнежено изражение се появи в очите й. Не беше деликатен, не. По-скоро изкушаващ. Възбуждащ. Страстен. Безкрайно чувствен и все пак… и все пак… В него имаше и нещо друго — някакво дълбоко чувство, прозиращо в нежните целувки, с които я обсипваше, някаква първична сила, която се излъчваше от него, когато той с разтърсващ вик се изпразваше в горящото й от желание тяло. Това обясняваше надеждата, с която се събуди тази сутрин — тя се надяваше, че тези кратки моменти, в които преградата пред най-съкровените му чувства изглеждаше напълно разрушена, свидетелстват че женитбата им не е била единствено заради Каза Палома. Може би той я обичаше… поне мъничко?