Тя си даде сметка, че ако възнамерява да разнищи всичките противоречия в арогантния си, надменен съпруг, никога няма да стане от леглото и затова се изправи, вдигна остатъците от скъсаните дрехи, които Янси бе захвърлил на пода и забърза към своите стаи. Припряно намери старата си пъстра сатенена рокля в дъното на гардероба, вмъкна се в нея и здраво завърза колана около кръста си. Реши, че е прилично облечена и позвъни за Мария.
Мария дойде след няколко минути, а в дълбините на тъмните й очи танцуваше дяволито пламъче. Носеше сребърен поднос с най-различни порцеланови съдове. Двете жени се поздравиха и после Мария посочи към подноса в ръцете си.
— Тази сутрин е толкова прекрасна, че може би искате да закусите навън, si?
Сара усмихнато кимна, очарована от идеята. Щом обаче пристъпиха в малкия вътрешен двор до стаята на Янси, Сара зърна недокоснатите блюда и питиета, които Мария и майка й бяха приготвили снощи за тях и страните й поруменяха от смущение.
Мария обаче ни най-малко не изглеждаше обидена, че вечерята не е докосната.
— Ах, този Янси! — засмя се тя. — Не ви ли казах, че даже няма да забележи малката изненада? Той е muy hombre, si? — лукаво погледна тя към Сара.
Сара се изчерви и не вдигаше очи към Мария; искаше й се тя да не беше толкова откровена относно несъмнената мъжественост на Янси. Мария се засмя на изражението й, постави таблата на масата и й сипа чаша горещ шоколад.
— Ето. Седнете и изпийте това, а аз ще изнеса останалите чинии. После ще наредя да ви приготвят банята.
След час, освежена от банята и благоприлично облечена в строга ябълковозелена муселинена рокля, Сара се почувства достатъчно подготвена, за да срещне изпитателните погледи на останалите обитатели на дел Сол. Огледа се за последен път в подвижното огледало в стаята си и се запита дали изглежда по-различно от обикновено, дали върху лицето й не бяха изписани интимните неща, които Янси бе правил с нея… и тя с него. Страните й силно порозовяха и тя бързо се измъкна навън, преди куражът да я е напуснал.
Пристъпи в пустата галерия и облекчено въздъхна, тъй като не видя никого. Бързо реши да се разходи извън имението. Въпреки късния час, навън все още бе много приятно, особено под гъстите сенки, разпръснати наоколо. Сара си спомни за всички уроци, давани й по този повод и се върна в стаята си за широкополата плетена сламена шапка, така незаменима при силното тексаско слънце. Излезе от къщата с нахлупена шапка и се запъти безцелно нанякъде.
Тя реши, че при малкото поточе, което течеше зад оградата на имението, ще бъде по-хладно и бавно се запъти натам, а мислите й, естествено, се насочиха към Янси. Без да усеща замечтаната усмивка, която повдигна ъгълчетата на устните й, Сара инстинктивно подбираше по пътя си сенките, хвърляни от многобройните дървета.
Недалеч от поточето тя спря и се облегна на стеблото на един великолепен орех. Зареяла поглед в пространството пред себе си, тя се запита дали има друг мъж, толкова красив и страстен и възбуждащ като нейния съпруг Янси Кантрел. Разбира се, той беше освен това и най-надменното, най-противното и арогантно същество, което тя бе имала нещастието някога да срещне! О, но тя можеше да преживее всички тези осъдителни качества — мислеше си трепетно Сара даже да ги възхвалява, само той да я обичаше поне малко!
Мечтателният й унес постепенно се изпари и тя се намръщи. Защо ли напразно фантазира така? Понечи да излезе изпод сянката на ореха, но изведнъж забеляза мъж и жена, скрити зад няколко скупчени едно до друго дървета на брега на потока. Бяха на не повече от десетина метра от нея, страстно прегърнати, телата им се притискаха в самозабрава едно до друго, като ръцете на жената чувствено галеха светлата коса на мъжа, а неговите обгръщаха кръста й.
Смутена, че става свидетел на такава интимна сцена, Сара се долепи по-близо до дървото, а ябълковозелената й рокля се сля с тъмните сенки. Тъкмо се канеше леко да се измъкне, когато мъжът повдигна глава. Сара зяпна от учудване, разпознала пламналото от желание лице на Хайръм Бърнел. А когато осъзна коя е жената в прегръдките му, остана направо поразена. Ан Шелдрейк целуваше Хайръм Бърнел! И в целувката им нямаше нищо платонично — объркана си помисли тя, като се питаше да вярва ли на очите си.